Внезапно започнах да се смея, докато говорех. Смях се толкова силно, че постепенно започнах да плача. Отначало бяха тихи хлипове, но накрая започнах да вия и стена. Бебето… Моето бедно бебе… Загубих го, когато трябваше да се роди… И всичко беше по вина на баща му! Уолтър беше виновен, че ни пренебрегва и отговаря на обажданията на някаква друга жена! Виновен беше и дядото на бебето, който отиде да