На следващия ден аз и мама се пооправихме и се приготвихме да тръгваме. И двете най-сетне щяхме да сме свободни да преследваме мечтите си след днес. Обаче, точно когато се канехме да пресечем пътя, кола се засили към нас по обезумял начин. Беше Трейси. Изглеждаше като луначка. "Мрете! Мрете всички! Ако не бяхте вие двете, никога нямаше да падна толкова низко! Вие ми го причинихте!" Аз и мама бяхме