От гледната точка на Емили:
Тихо изчаквах Алекс в офиса му. Нямах никакво настроение за обикновени закачки, но бях дошла да го предупредя.
Ръцете ми се свиха в юмруци, мислейки за това, което направи, и мускулите на челюстта ми се стегнаха. Бях бясна до забрава.
Как смееше да заплашва семейството и приятелите ми!
Как смееше да се прицелва в Мила!
Погледът ми се насочи към входа на клуба, виждайки
















