Гледна точка на Александър "Добре ли спа?" прошепнах, виждайки Емили да лежи тихо в обятията ми. Тя беше будна от известно време, но не полагаше усилия да се движи. "Да," каза тя, повдигайки поглед, за да ме погледне. Сините ѝ очи бяха по-тъмни от обикновено и изглеждаше щастлива и отпусната. "А ти?" попита тя, гласът ѝ топъл като летен бриз. "Също," казах дрезгаво, целувайки я по челото. Снощи бе