Гледна точка на Емили Танцовите движения на Алекс бяха вдъхновяващи за гледане и всеки път, когато си мислех, че не може да надмине определено движение, той ме опровергаваше. – Уморявате ли се, госпожице Паркър? – попита Алекс, с дразнеща усмивка, играеща в ъгълчетата на устните му. Умирах да вкуся тези устни! Чакай, какво? Нарече ме Паркър? – Не – казах, чувствайки как дъхът ми се учестява. – Има