Гледната точка на Емили Вълчата къща беше доста тиха, когато Мила и аз пристигнахме. Моите родители, бета-двойката на глутницата, ме помолиха да дойда и да помогна за почистването на обществения център. Не беше обичайно бета-семейството да участва в почистването след събитие на глутницата. Предполагам, че Алфа Коул трябва да ги е помолил да помогнат, след като беше дал на всички почивен ден. "Къде са всички?" попита Мила, изненадана, когато нямаше охрана на входната врата на вълчата къща. "Мисля, че всички са отишли на поляната, за да се насладят на снежния си ден", казах аз, посочвайки студените, мокри, пухкави неща, разпръснати навсякъде. Мила въздъхна. "Защо ме убеди да помагам?" попита тя, треперейки. "Можех да лежа под завивките с чаша горещ шоколад в ръце и да гледам филм." "Защото имах нужда от помощ", казах аз, свивайки рамене. "А ти си единствената ми приятелка." Мила завъртя очи, докато влизаше във вълчата къща. Основната причина Мила да се цупи беше, че беше малко разочарована, че Джакс отиде да кара сноуборд с приятелите си тази сутрин. Затова тя се озова в стаята ми. Джакс не беше член на нашата глутница; той беше от една от съседните ни глутници, Глутницата на Тъмната река. Алфа Колт и бащата на Джакс, Бета Дейвид, израснаха заедно и бяха най-добри приятели едно време. Когато разбра, че Мила е партньорката на Джакс, той му даде разрешение да идва и да си отива, когато си поиска. Един ден Мила най-вероятно щеше да поиска трансфер в глутницата на Джакс и да стане член на глутницата там. Въздъхнах, когато влязох в обществения център - беше бъркотия и щеше да ни отнеме поне три часа, за да го почистим. Погледът на Мила се обърна към мен, клатейки глава. "Трябваше да си остана в леглото", простена тя под носа си. И двете грабнахме моп и кофа и започнахме голямото почистване. "Ем", свърза се майка ми, след час. "Приключихте ли двете с почистването на обществената зала?" "Почти сме готови, мамо", отговорих аз. Вървеше по-бързо, отколкото си мислех. "Добре", каза тя. "Помолих Омега Джули да приготви нещо за ядене за вас двете. Когато приключите, елате да обядвате." Храната на Джули винаги беше проста и вкусна. Нямаше никакви странни неща, добавени към ястията, които винаги бяха перфектни за нас, злоядите. Прекъснах връзката скоро след това, изтрих потта от челото си и поставих мопа в кофата. "Мама казва, че храната ни е готова", казах на Мила. "И Джули я е направила." "Добре, умирам от глад", отговори Мила, подавайки ми мопа и кофата. По-малко от двадесет минути по-късно приключихме в обществената зала и се отправихме към кухнята. Джули ни забеляза в момента, в който влязохме, и повдигна поглед, поздравявайки ни с широка усмивка. Не можех да не забележа, че русата й коса беше спретнато вързана на кок на върха на главата й, а очите й искряха от радост. Изглеждаше щастлива днес. Джули наскоро беше загубила партньора си при атака на отцепници. Опита се да се държи смело, но всички виждахме, че я боли отвътре. Това беше първият път, когато четиридесет и пет годишната Омега имаше усмивка на лицето си. "Добър ден, момичета", поздрави ни тя и ни махна да се приближим. "Здравей, Омега Джули", поздравихме я. Всички, особено децата, я обичаха. "Обядът ви е готов", каза тя, посочвайки към нагревателя, и Мила и аз се втурнахме към него. "Измихте ли си ръцете?" попита Джули в момента, в който се опитахме да вземем чиниите си. Мила и аз се погледнахме и после Джули. "Не", прошепнахме и двете. "Тогава марш да си ги измиете", каза тя, изгонвайки ни от кухнята. Мила и аз излязохме от кухнята с подвити опашки. Умирахме от глад и сега трябваше да си измием ръцете, преди да можем да си вземем чиния с храна. Джули ни беше приготвила нейното прочуто макаронено сирене и вече си представях как го вкусвам на езика си. Мила направи кисела физиономия, изглеждайки раздразнена - затворената дамска тоалетна беше в далечния край на дългия коридор. Аз, в замяна, й се усмихнах нахално и й намигнах. "О, не, няма", предупреди Мила. "О, да, ще", казах аз, приготвяйки се да спринтирам по коридора. "Ще си навлечем неприятности", оплака се Мила. "Само ако ни хванат", казах аз. Мила завъртя очи с въздишка и преди да беше приключила да ми върти очи, аз вече спринтирах по коридора. "Това е измама!" извика тя след мен. Мила ме настигна няколко секунди по-късно и двете се кикотехме с всяка стъпка, която правехме. Нямаше никой, който да ни види, и никой нямаше да ни се кара, че вдигаме шум, или да се оплаква, че ни вижда да тичаме. Мила спечели състезанието само с няколко секунди. "Измами", казах аз, задъхана. "Защо казваш това?" каза тя, гледайки към покрива, игнорирайки погледа ми. "Защото използва скоростта на вълка си", казах аз, раздразнена. "Не си поставила никакви правила", възрази Мила. "Но знаеш, че нямам вълк", защитих се аз. "Не играеш честно!" Мила замълча, гледайки надолу към краката си, и изведнъж се зачудих какво си мисли. Казах ли нещо лошо? "Какво има?" попитах, приближавайки се. "Ем", каза тя, колебайки се. Отвори уста, без да издава звук, но можех да видя, че има какво да ми каже. "Мила, какво има?" попитах. Погледът й се стрелна към мен и в него се отразяваха тревога и объркване. "Можеш да ми кажеш", казах аз. "Знаеш, че можеш." Мила си пое дълбоко въздух. "Снощи", каза Мила, свеждайки поглед към ръцете си и си играейки с подгъва на ризата си. "Видях нещо да се случва с теб." Сърцето ми прескочи удар. Дали ме видя с Алекс? "Какво видя?" попитах, преглъщайки трудно буцата, която се образуваше в гърлото ми. Мила повдигна поглед бавно. "Когато се върнахме от тоалетната, забелязах, че се държиш странно", каза тя. Мислите ми се завъртяха към снощи. Спомних си, че влечението към изхода беше неизбежно - всяка жива клетка в тялото ми искаше да отиде там. "И?" попитах, спомняйки си как тя ахна и направи крачка назад от мен. Изглеждаше някак ужасена. "Не беше ти", каза тя. Замълчах, опитвайки се да осмисля какво се опитваше да ми каже Мила. Какво видя Мила? "Какво имаш предвид, като казваш, че не бях аз?" попитах. "Емили, очите ти станаха червени", прошепна Мила. "А аурата ти изглеждаше като червени пламъци, движещи се около теб." Това ме обърка още повече. "Мислиш ли, че може да е моят вълк?" попитах с надежда. "Каквото и да беше", каза Мила. "Изплаши ме до смърт." Може би все пак имам вълк? ****