Емили, гледна точка
Огромна бяла сграда ме посрещна, когато вкарах колата в алеята. Живеех в тази сграда – къщата на глутницата – почти година и познавах мястото като петте си пръста.
Млад, русокос пазач се приближи забързано, когато излязох от камиона. Изглеждаше на около деветнадесет.
– Добро утро, Паркър – поклони се той. – Крал Ксавиер ви очаква.
Кимнах и му подадох ключовете за камиона.
– Пар
















