Гледната точка на Александър: "Не е ли прекрасно времето?" Гласът на майка ми прозвъня в ушите ми, докато тя закачи ръката си под моята. "Добър вечер, майко," казах аз, гледайки надолу към съжалителната руса жена, закачена на ръката ми. Тя имаше същите сребърни очи като мен и отражението на пламъците на огъня блестяха в тях. "Решил ли си да се присъединиш към днешните празненства?" Бях изненадан д