Гледна точка на Александър
Събрания.
Само мисълта да присъствам на тях ме караше да ми се повдига. Мразех ги и ги мразех още повече, когато бяха със съвета.
Чувствах се като в безкрайна история и всеки искаше да се изкаже и да даде своите десет цента.
Въздъхнах тихо и изправих тялото си. Гърбът ме болеше, задникът ми беше изтръпнал, а вратът ми се схващаше.
Кой купи тези тъпи, неудобни столове изо
















