Гледната точка на Ейвъри. "Ъхммм... Съжалявам, Луна Ейвъри, не исках да нахлуя така в стаята ти. Съжалявам." извини се Лейлани и не можах да се сдържа да не се разсмея още повече. Не можех да забравя изражението на лицето на Ерик, докато излизаше, погледът, който хвърли на Лейлани, можеше да я изгори, ако погледът му беше огън. "М..мо..моля те, не съжалявай. Ти ме спаси от един неловък момент." ка