Гледна точка на Зандър. Луната светеше най-ярко и щом видях моята Ейвъри простряна на пода, цялото ми същество трепна от страх... Какво не е наред с Ейвъри? Притичах до нея и бързо се наведох, проверих пулса ѝ и въздъхнах с облекчение, когато усетих, че все още диша. "Ейвъри?" извиках я аз с тих глас. "Ейвъри, добре ли си?" попитах я аз, но тя остана неподвижна. Бях ужасен до мозъка на костите си,