ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЕЙВЪРИ "Какво правиш тук?" попитах аз Ксандър, шепнейки. Ерик беше точно пред вратата и не исках да ме види нито мен, нито Ксандър. "Исках да проверя как си..." каза ми той и внезапно ме обгърна в прегръдка. Аз сякаш се носех от докосването му, докато алчно поглъщах опияняващия му аромат. Просто не можех да му се наситя. "Миришеш толкова хубаво", чух го да казва, докато заравяше нос в косата ми. Леко се изчервих и просто не можех да се откъсна от него. Докато Ерик все още стоеше отвън и задаваше въпроси, на които дори не си направих труда да отговоря, се чувствах страхотно в обятията на Ксандър. Докосването му изпращаше искри по цялото ми тяло. "Нещо мирише много странно тук. Има ли някой друг при теб, Ейвъри?" чух Ерик да пита с нетърпелив тон. Задъхнах се, знаейки, че вероятно е усетил миризмата на Ксандър. Не знаех какво да кажа, за да опровергая думите на Ерик. С други думи, бях твърде дезориентирана поради прегръдката на Ксандър. "Трябва да го накараш да си тръгне", прошепна Ксандър в ухото ми и аз не можех да не се съглася. Гласът му изпрати тръпки по гръбнака ми. Беше глас, от който нямаше да се подразня в продължение на години. Минаха няколко минути с досадно размотаване с Ерик. Най-накрая той си тръгна и аз въздъхнах облекчено. "Не трябва да му позволяваш да се доближава до теб отново. За щастие, не си наранена", чух Ксандър да ми казва и сърцето ми се стопли. Ръката му започна да ме потупва по гърба и аз се почувствах като скъпоценно бебе в обятията му. Обаче, коя съм аз, че да приема чувствата на Ксандър? С всички ужасни неща, които му бях причинила в предишния си живот. Отдръпнах се от обятията на Ксандър и заех сериозна стойка. Трябваше да дам да се разбере на Ксандър, че това, което кипеше между нас, може да не проработи. Обаче, Ксандър не искаше да ме пусне. Това вероятно беше най-близкото ни разстояние, откакто разбрахме, че сме сродни души. Той се съгласи да ме пусне едва когато сложи ръце на раменете ми. Поне успява да продължи да ме докосва. "Ксандър, не трябва да възлагаш всичките си надежди на мен заради връзката между сродни души", започнах аз. Можех да видя ясно лицето на Ксандър и при думите ми видях как изражението му се променя. "Какво искаш да кажеш?" Ксандър бързо ми зададе този въпрос. Ръцете му паднаха до тялото му. "Искам да кажа, че скоро може да се свържа с Ерик. Всички смятат, че той е най-добрият, който да управлява заедно с мен в бъдеще", обясних аз и можех да видя болката в очите на Ксандър. Ръцете му се свиха в юмруци и в този момент си помислих, че ще се обърне и ще си тръгне. За да не се върне никога повече. Обаче, следващото му действие ме изненада. Ксандър ме привлече към себе си и залепи устните си върху моите. Беше неочаквана ситуация, но не се почувствах отвратена ни най-малко. Устните му се движеха върху моите и аз отвърнах диво на целувката му. Долната ми устна беше хваната между неговите и той леко и нежно я засмука. Ръката му си проправи път в косата ми, а другата му ръка беше около кръста ми. С бързото ни движение той притисна гърба ми към вратата и телата ни се притиснаха плътно едно към друго. Това, което започна като нежна целувка, се превърна в дива и взискателна. Просто не можехме да се наситим, докато ръцете ми започнаха да се скитат по цялото му тяло. След дива минута той прекъсна целувката, ръцете му все още бяха увити около мен, докато ме гледаше. Той каза: "Не, не мога да те пусна, Ейвъри." Очите му бяха изпълнени с преливаща любов към мен. Думите му заглушиха всички негативни мисли, които имах за връзката ни. Мисли за това как се отнасях към него в предишния си живот. "Хммм..." изстенах развълнувано и коленете ми омекнаха. Не можех да се наситя на чувството да бъда ценена и обичана от сродна душа. "Не мога да те позволя да се обвържеш до живот с някой толкова отвратителен като Ерик. Трябва да ме преодолееш, за да направиш това", заяви той. Аура му излъчваше пълно господство и това беше пълен афродизиак за мен. Обаче, думите му ме накараха да се замисля и аз попитах: "Какво имаш предвид, когато казваш, че е отвратителен?" попитах го, но след това имах няколко предположения за какво говори. Ксандър ми беше казал и за аферата между Ерик и Шанън, но трябваше да го потвърдя. "Не искам да изглеждам като доносник, но не искам да бъдеш измамена от него и Шанън. Всички в училище знаят, че са нещо. Просто не знаех, че не си го осъзнала", каза ми той и аз кимнах тържествено и след това се обърнах от него. "Наранена ли си? Трябва ли да му ударя няколко юмрука в лицето?" попита той сериозно и аз се засмях на глас. Не знаех дали думите му са предназначени да ми помогнат да се справя по-добре с емоциите си, или са предназначени да бъдат смешни. Обаче, не се почувствах наранена, както си мислех, че ще се почувствам. "Не, не съм наранена, Ксандър", казах му аз, обръщайки се, за да хвана ръката му. Другата му ръка бързо докосна дясната ми буза, търкайки я. В задната част на ума си харесвах факта, че е човек, който обича да се докосва. "Отказах да се свържа с Ерик и имам подкрепата на баща си", заявих с щастлива усмивка на лицето си. "Това е по-добре..." каза ми Ксандър и ме целуна бързо по челото. Бях претоварена. Все още с ръка в неговата, аз го повлякох към леглото си. "Ооо... никога не съм си мислил, че ще искаш да ме вкараш в леглото веднага. Както и да е, аз съм на твое разположение", пошегува се Ксандър и аз го ударих игриво по ръката. "Само да знаеш, обичам да доминирам в леглото", казах аз, повдигайки вежди. Знаех много за тази тема благодарение на предишния си живот. "Аааа, това би ми харесало", продължи да се шегува той и аз изсумтях. "Уау, толкова си евтин", казах аз, превъртайки очи и той отговори, като седна на леглото и ме сложи на коленете си. Ръцете му се увиха около кръста ми и аз сложих ръка около врата му. "Радвам се, че намерих своята сродна душа и се оказа, че си ти", прошепна Ксандър, докато главата му беше сгушена във врата ми. "Още не съм приключила", казах му аз, искам да сериозничим с нашия разговор. "С какво?" попита той в отговор и аз въздъхнах, знаейки, че няма да му хареса това, което щях да кажа. "Казах на баща си, че ще опозная Ерик", повторих аз и задържах дъха си. "Всичко е наред. Няма проблем да го опознаеш", отговори Ксандър и аз останах безмълвна. Опитваше ли се да се прави, че не разбира какво току-що казах? "Искам да кажа, че може да се наложи да вляза във връзка с Ерик. Моля те, разбери, че това е в името на мира между мен и баща ми. Бих прекъснала всичко, преди да бъда принудена да се свържа с него", обясних аз трескаво, докато лицето на Ксандър се промени. Той въздъхна силно със затворени очи. Очевидно беше, че се опитва да овладее чувствата си. "Добре... Всичко, което кажеш, стига да се върнеш при мен", каза ми той, доверието, което имаше към мен, беше очевидно в очите му. Въпреки че не бяхме определили връзката си, беше очевидно, че не искаме да останем разделени. В този момент осъзнах, че и аз мога да му се доверя. Можех да разкрия притесненията си пред него и той щеше да ги поеме. "Искам да видиш нещо", казах му аз и той кимна с нетърпение. След това се изправих и се отдалечих на няколко крачки от него. "Не се плаши..." казах просто, гледайки към вратата, която беше плътно затворена. "Концентрирай се върху вратата", добавих аз и протегнах ръка и също си помислих за вратата, която се отваря и затваря веднага. За момент не проработи и Ксандър започна да ме гледа сякаш ми бяха израснали две глави. Тогава изведнъж вратата се отвори сякаш див вятър я беше отворил и се затвори веднага след това, със силен трясък. Стаята стана зловещо тиха. Обърнах се да погледна Ксандър, чиито очи бяха широко отворени. Той все още гледаше вратата и се чудеше дали ще се отвори отново. "Какво мислиш?" попитах нетърпеливо. "Ти ли направи това?" попита той с недоверие. Не знаех как да го убедя, виждайки израза на голямо недоверие в очите му. Погледнах надолу към обувките му и си помислих да ги събуя и след това да ги имам в ръцете си. Веднага щом си помислих за това, се случи. Аааа..." Той изкрещя и направи неочакваното нещо. Той последва обувките си, само за да бъде понесен във въздуха.