РОЖДЕН ДЕН ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЕЙВЪРИ Слънчевият лъч огря кожата ми и това беше нещо, което бих обичала в нормални дни, но не и днес. Отворих очи рязко поради пронизващо усещане в гърдите, вълкът ми дращеше. Сякаш се нуждаех от нещо или някой, който да отнеме тази болка. "Какво има, Кира?" попитах на глас. Бяха минали дни, откакто срещнах Зандер и знаех, че вълкът ми е неспокоен, откакто намерихме предполагаемия си партньор, но след това тя беше невероятно спокойна. Кира обаче не се интересуваше да каже нищо друго освен думата "Партньор". И тогава невероятно съблазнителният му аромат ме порази отново, осъзнавайки защо Кира беше толкова неспокойна. "Какво прави той тук?" попитах се веднага, опитвайки се да си спомня каква може да е причината. "Дойде ли да уведоми баща ми, че съм негов партньор?" "Неее..." изкрещях, изскачайки от леглото. Затичах се към гардеробната си, за да си взема нещо за обличане. Ароматът на Зандер очевидно показваше, че е в имението, долу в общата зала. "Трябва да го спра да разкрие тайната." казах си, докато обличах широка тениска и избелели дънки. Те бяха едни от удобните ми дрехи. Въпреки това вълкът ми продължи да хленчи, докато излизах от спалнята, ароматът на партньора ни ставаше все по-силен. "Трябва да спреш, Кира. Нищо няма да получиш!" заявих, докато се изправях от леглото. Беше неудобно така или иначе. Чудех се дали Лунната богиня наистина се занимаваше с мен в момента, тъй като болката в гърдите ми не отслабна ни най-малко. Тя само стана по-интензивна, очевидно беше поради Зандер. Докато марширувах по коридорите, започнах да чувам многобройни гласове на хора. Очевидно беше, че в общата зала има повече от петдесет души. Веднага забързах, искайки да знам какво става и защо всички са там. След няколко секунди тя вече беше в общата зала и очите й бяха почти заслепени от декорациите. Беше моят рожден ден! Моят осемнадесети рожден ден! Дори не можех да разбера как успях да забравя такъв важен ден. "Честит рожден ден, Ейвъри." Баща ми се приближи към мен, пожелавайки ми честит рожден ден, но не бях в настроение да празнувам. Освен че денят е моят рожден ден, това беше денят, в който се очакваше да обявя Ерик за мой партньор. "О, нее!" изкрещях в съзнанието си, преди да се усмихна на баща си. "Благодаря ти, татко." казах аз, прегръщайки го леко. Очите ми попаднаха на майка ми, която все още беше далеч. Изглеждаше наистина заета, опитвайки се да подреди всичко за основното тържество, което трябваше да се случи вечерта. "Майка ти е навсякъде." Чух баща ми да ми казва, докато се смееше леко. Любовта, която изпитваше към майка ми, беше очевидна в очите му. "Ще отида да поговоря с мама." казах аз, отдръпвайки се от баща си и след това тръгвайки напред. Няколко крачки напред, този съблазнителен аромат ме порази отново. Главата ми се обърна настрани, за да видя Зандер да върви към мен. "Шит." изругах, знаейки, че не искам да се изправя срещу него точно там. Бях твърде виновна, но вълкът ми имаше свои мисли. Продължих да вървя напред, но тогава спрях. "Честит рожден ден, Ейвъри." Чух Зандер да ми казва. С утешителна усмивка на лицето си той пристъпи напред и ме целуна нежно по бузата. "Б-благодаря." казах аз, запъвайки се. Главата ми се обърна бавно, за да погледна баща ми, който все още стоеше на няколко крачки. Виждах, че на лицето му започва да се образува намръщване. Очевидно не му харесваше начинът, по който Зандер беше близо до мен. От друга страна, аз алчно поглъщах аромата на Зандер, докато той се отдалечаваше. Тъмните му очи пробиваха дупки в тялото ми и аз изобщо не възразявах. Очите ми се плъзнаха по цялото му тяло, поглъщайки външния му вид. Той беше като глътка свеж въздух. Емоциите, които чувствах, че избухват в мен, бяха много повече от това, което чувствах към Ерик в миналия си живот. Тогава чух баща си да се прокашля отстрани. Знаех, че не иска да имам твърде много взаимодействие с някой, когото смяташе, че не е мой партньор. "Ще се видим по-късно, Зандер." казах аз набързо, пристъпвайки напред, за да отида при майка си. "Разбира се." Чух го да казва с дълбок и определен тон, изпращайки тръпки по тялото ми. Докато вървях напред, все още не разбрах защо Зандер беше там по това време. **** "Аххх, изглеждаш толкова красива." Гласът на Шанън прозвуча твърде силно в ушите ми. Започнах да се дразня от пискливия й глас, който не смятах за проблем в миналия си живот. "Знам." Отговорих рязко и остро, не давайки място за по-нататъшен разговор. Бях облечена в светло розова широка рокля, цвят, който не харесвах. Шанън настоя да облека тази рокля и аз приех, защото така или иначе не бях в настроение за партито. Шанън обаче се обърна да ме погледне, изненадана от отговора ми. Очите й бяха присвити към мен. Виждах подозрението в очите й. Разбира се, не се държах като марионетка, както трябваше. Все още не можех да повярвам, че тя има нещо с Ерик. "Трябва да потвърдя това от Зандер или някой друг." При мисълта за Зандер очите ми се затвориха, припомняйки си целувката, която той постави на бузата ми. Беше мека и пухкава. "Върни се на земята, Ейвъри." Шанън ми изкрещя и ми се прииска да й откъсна главата. Беше невероятно досадна. "Какво?" измърморих с нисък стон. "Какво? Защо си толкова раздразнена напоследък? Буквално ми се караш през цялото време." Чух Шанън да казва, очите й започнаха да се насълзяват. Това беше една черта, която Шанън имаше в миналия ми живот, която използваше, за да ме накара да изпълнявам нейните заповеди. "Трябва да избършеш тези сълзи. Трябва да слезем долу след две минути." казах й, игнорирайки твърдението й за моето раздразнение към нея. От друга страна, видях я да отваря уста като риба във вода, за да опровергае отговора ми, но тогава не можа да оформи никакви думи. Усмихнах се леко, виждайки изненадата в очите й. Тя току-що започваше да осъзнава, че вече не съм толкова наивна. Минах покрай нея към вратата. Беше време да се изправя пред следващата фаза от преродения си живот. "Трябва да намеря начин да отхвърля Ерик като мой партньор, но това ще доведе до много усложнения." промърморих си, внимавайки да не ме чуе никой друг. Ако отхвърля Ерик като мой партньор, планът ми за отмъщение няма да протече по план. Също така баща ми ще бъде ужасно разочарован от мен. Това, което всички искаха и очакваха, беше Ерик да стане мой партньор. Докато вървях по коридора, чувах звука на музика и щастлив смях. Също така можех да помириша партньора си, което накара Кира да мърка в мен. "Хей, изчакай. Трябва да влезем заедно." Чух Шанън да ме вика и нарочно забързах към общата зала. Защо би искала да влезе с мен? В края на краищата е моят рожден ден. Уверих се, че стигнах до края на стълбите, където трябваше да сляза величествено в залата. Веднага щом се появих, всички погледи бяха вперени в мен. Музиката спря, оставяйки само успокояващите звуци на пиано. Смехът спря, докато всички поглъщаха красотата ми, докато аз имах голяма усмивка на лицето. "Добре дошла, Ейвъри Халифакс, ябълката на очите на нашия Алфа." Обяви водещият на партито с усмивка на лицето и всички избухнаха в ръкопляскания. Започна да свири приветствена музика и аз бях само усмихната, но преди да сляза по величествените стълби, обърнах леко главата си, за да видя Шанън. Лицето й беше зачервено от гняв и омраза. Изражението й ме шокира до дъното на душата ми. Винаги ли е била толкова огорчена от мен? Откъсвайки ума си от нея, слязох по стълбите, за да видя Ерик да стои в подножието на стълбите, очевидно чакайки да хване ръката ми. Спрях за момент, дори не исках да имам никакъв контакт с него. Очите ми потърсиха Зандер в тълпата от хора. Очите ми се срещнаха с неговите, не беше толкова трудно да го намеря, тъй като и той ме гледаше. Искаше ми се да може да дойде да ме спаси от затруднението, в което се намирах, но знаех, че не се нуждая от рицар в блестящи доспехи. В този момент ми се прииска да има огромна буря и да се махна от партито за рождения си ден. Въздъхвайки леко, продължих да слизам по стълбите и изведнъж се разнесе огромен гръм, който разтърси цялото имение. Започна гръмотевична буря, която разтърси цялото имение.