ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЕРИК Усещах и чувах Ейвъри още щом се приближих до вратата ѝ. Чаках я да излезе от кабинета на Алфата и за момент почти я изпуснах заради хленченето на Шанън. Щом заобиколих ъгъла, чух вратата да се затваря тихо. Не можех да повярвам, че Ейвъри вече беше влязла в спалнята си. Искаше ми се да мога да вляза насила. "Ейвъри, там ли си? Усещам те." казах на глас, но ме посрещна тишина. Знам, че не трябваше да казвам, че я усещам. Въпреки това изчаках минута, но пак не чух Ейвъри да отговаря на въпроса ми. "Какво мирише толкова странно тук? Има ли някой с теб, Ейвъри?" Ръцете ми се свиха в юмруци на вратата. Щях да започна да блъскам по вратата, но не исках да ядосам Алфата. Ясно беше, че не му хареса случилото се по-рано. Това, което ме подразни, беше, че Ейвъри не отговаряше на нито един от въпросите ми, а във въздуха се носеше непозната и същевременно позната миризма. "Ейвъри, знам, че си там. Поне се извини на Шанън, тя хленчи цял ден." Повторих, знаейки, че ми писна да стоя просто пред вратата. Трябваше да видя Ейвъри, трябваше да поговорим за шансовете ни за свързване и за връзката ни. Отнемаше твърде много време, а Шанън не помагаше. "Какво искаш, Ерик?" Ейвъри най-накрая ми отговори, но гласът ѝ звучеше приглушено, което ме накара да се намръщя. Игнорирайки частта за извинението към Шанън. "Добре ли си наистина и сама ли си там?" попитах, готов да нахлуя в спалнята, ако наистина беше с някой друг. Знаех, че Ейвъри никога не е харесвала никой друг в спалнята си освен родителите си, Шанън и мен. "Добре съм, Ерик. Трябва да вървиш, ще се видим друг път." Този път гласът на Ейвъри звучеше сякаш е раздразнена от нещо. Шестото ми чувство ми подсказваше, че е раздразнена от мен. Всичко в нея се променяше, но не бях готов за следващите ѝ думи. "Също така, не е нужно да знаеш дали има някой тук или не. Имам нужда от малко време за себе си. Трябва да вървиш." Чух Ейвъри да казва и исках да оборя изказването ѝ, но се сдържах. "Добре, ще говорим по-късно." казах ѝ, наистина исках да поговорим за предполагаемата ни бъдеща връзка. Не дочаках отговор от нея. Също така се уверих, че съм регистрирал непознатата миризма в главата си, като си направих мислена бележка да разбера на кого принадлежи. Отдалечих се от вратата ѝ и заобиколих ъгъла, за да видя Шанън, облегната на стената. Наранената ѝ ръка вече беше напълно излекувана, тъй като я бяха прегледали. "Как си? Все още ли те боли?" попитах с грижовен тон. "Не, не ме боли. Просто се нуждая от твоята компания." отговори Шанън на въпроса ми, придвижвайки се напред, за да ме прегърне. "Знаеш, Шанън, трябва да създадем малко дистанция между нас в този решаващ момент. Не трябва да позволим на Ейвъри да се усъмни в нещо." Прегърнах я в отговор, но само за части от секундата. Изражението на Шанън беше наранено, веднага щом се отдръпнах от прегръдката, но не можех да ѝ дам повече от това. "Успя ли да поговориш с Ейвъри? Съгласи ли се да бъде твоя партньорка? Трябва да приключите с това." каза ми Шанън, знаех, че иска всичко да се случи, за да можем да продължим с живота и плановете си. "Предполагам, че беше твърде заета, за да говори с мен. Ще се уверя, че ще получа отговора от нея друг път. В противен случай ще трябва да я принудя." заявих с мрачен блясък в очите си и Шанън видимо потръпна. Изглеждах като демон от ада в този момент и Шанън бързо хвана ръката ми, за да спре всякакви мисли, които се въртяха в ума ми. "Да отидем да хапнем нещо." каза ми Шанън и въпреки че не бях толкова гладен, реших да я придружа. Исках да я утеша, тъй като се беше наранила преди минути. "Какво би искала да ядеш? Мога да направя всичко." предложи Шанън и аз само се усмихнах леко, мислейки за нещо друго. Тя започна да ме води към частта на Бетата от имението. Знаейки, че майка ми е вкъщи, нямах нищо против. Но тогава изведнъж се сетих за неотдавнашното отношение на Ейвъри и попитах: "Наблюдаваш ли Ейвъри напоследък? Тя се държи наистина странно, не като Ейвъри, която познавах." При думите ми лицето на Шанън помръкна и тя спря. "Д-да, тя е наистина странна." започна да заеква Шанън, а очите ѝ шареха, за да ме погледнат. Виждах, че не иска да говори за Ейвъри в момента, но не ме интересуваше. "Онзи ден се срещнахме с теб в парка. Тя се събуди и ми се стори като съвсем нов човек. Говореше за това, че прическата ми е демоде. Забелязах, че беше изненадана и че изглежда по-млада. А след това погледна телефона си сякаш е някакъв боклук." обясни ми Шанън. Всичко, което току-що каза, нямаше смисъл и посочваше само едно нещо след внимателно обмисляне: "Мислиш ли, че е ходила в бъдещето и се е върнала?" попитах Шанън, но преди тя да успее да отговори, чух силно изсумтяване зад себе си. "Не се заблуждавай, Ерик. Такива неща не се случват. Не съм виждала някой, който да има силата да направи това." каза майка ми, Дебора, отзад и след това се приближи, за да застане пред Шанън и мен. "Ако не си виждала някой да прави това, не означава, че не може да се случи, майко." казах рязко, докато очите на Шанън шареха от мен към майка ми. "Дори и да се случи, не мисля, че Ейвъри ще може да направи такова нещо?" Думите на майка ми ме накараха леко да се намръщя. "Не е толкова лоша, майко. Както и да е, говори ли с баща за ритуала на свързване? Кога ще се случи?" попитах, нетърпелив да свържа Ейвъри с мен. Шанън, от друга страна, беше дълбоко намръщена, веднага щом чу думите ми. Можех да разбера как се чувства, знаейки, че скоро ще се свържа с Ейвъри. "Бъди спокоен, сине. След два дни и двамата ще се свържете. Алфата даде думата си и просто трябва да я съобщи на Ейвъри." Чух майка ми да ми казва. След това тя потупа рамото ми, докато аз не можех да контролирам радостната усмивка на лицето си. Вече виждах как мечтите и целите ми се разгръщат пред очите ми. "Трябва да направим приготовления за церемонията по свързване, майко." казах щастливо, но бях прекъснат от радостния смях на майка ми. "Толкова си нетърпелив, Ерик. И двамата можете да влезете сега и трябва да се погрижиш Шанън да се чувства удобно." каза майка ми и след това продължи: "Трябва да говоря с Луната за всичко, което ще е необходимо за церемонията по свързване." Майка ми се канеше да се обърне и да тръгне да търси Луната, когато баща ми влезе. "Това не би било необходимо, Дебора. Ерик, трябва да работиш върху връзката си с Ейвъри вместо това. Вижда се, че ти липсва наистина в тази област." Докато казваше тези думи, очите му се насочиха към Шанън, която стоеше малко прекалено близо до мен. Изстенах, знаейки, че на баща ми не му харесва това, което вижда. "Защо не са необходими приготовления за церемонията по свързване? Не бих искала синът ми да направи нещо подобно в безжизнена и обикновена атмосфера. Също така, Луната би се радвала да украси екстравагантно за случая, така че трябва да е необходимо." опита се да спори майка ми. "Има ли някаква причина зад това, което току-що каза?" попита майка ми. Шанън и аз чакахме с нетърпение отговора на баща ми. Думите му нямаха никакъв смисъл за мен. Но тогава очите на баща ми отново се насочиха към Шанън и знаех, че му е неудобно от нейното присъствие. Беше очевидно, че има какво да каже, но се колебаеше да го каже пред Шанън. Въпреки това Шанън бързо забеляза и предложи да се отдалечи оттам. С дълбока въздишка кимнах одобрително. Хареса ми, че успя да разбере намека да си тръгне. Докато все още стояхме пред покоите на Бетата, чакайки отговора на баща ми на очевидните ни въпроси и притеснения, на лицето му започна да се появява недоволна гримаса. "Случи ли се нещо лошо?" Майка ми не можа да се сдържи да попита нетърпеливо. От изражението на баща ми тя знаеше, че нещо определено не е наред. Нещо, което не беше свързано с подготовката за церемонията. "Ейвъри отказа да се свърже след два дни. Има подкрепата на Алфата." заяви баща ми. Умът ми се замая от шок и разочарование. Мечтите и целите ми, които започваха да се разгръщат, започнаха да се сгъват. Но в същото време чухме ахване и главите ни се завъртяха настрани. Беше Шанън, която се беше скрила!