Ирис:
Стисках ръката на дъщеря си, сякаш животът ми зависеше от това, водейки я към таксито, без да искам да говоря или да виждам никого.
В момента бях сляпа за собствените си емоции и това беше лошо. Знаех това за себе си, но знаех, че трябва да блокирам емоциите си, за да не избухна пред детето си. Иначе знаех много добре, че нещата ще поемат в много грешна посока.
Знаех, че колата е останала в
















