Дийн: – Татко! – каза Лилиан, усмихвайки се, когато ме видя да влизам в къщата на родителите ми. – Дийн? – попита мама, намръщена объркано от вида, в който ме видя да влизам. Трябваше да се въздържа да кажа нещо, което знаех, че или ще я нарани, или ще я разстрои, и също така имах предвид, че дъщеря ми е в стаята и заради това бях принуден да преглътна, докато преработвах болката, която чувствах.