Ирис: – Мамо? – попита детето, Лилиан, влизайки в стаята ми. Трябваше да се боря със сълзите, защото дори не си спомнях коя е това дете; обаче, съдейки по невинните ѝ очи и по начина, по който ме гледаше, не можех да ѝ разбия сърцето, като ѝ кажа, че не я помня. – Здравей, мъниче – казах аз, понижавайки гласа си до шепот. Гледах как се покатери на леглото ми и не можах да спра усмивката, която се