Айрис: – Спокойно, Айрис – каза Дийн, гласът му омекна, докато ми помагаше да вляза в къщата. Сърцето ми биеше лудо с всяка стъпка и няма да отрека, че ходенето само по себе си беше достатъчно трудно в момента. Вървяхме към дивана, докато ме държеше здраво, внимавайки да не се напрягам твърде много, преди да седна. Намръщих се и облегнах глава на подлакътника. Никога през живота си не съм си предс