Айрис: – Татко – казах аз, усмихвайки се на мъжа, докато влизах в болничната стая, където беше настанен. Това беше един от малкото пъти, когато ми беше позволено да го видя наистина болен. Той, моят герой, и знаейки, че е такъв въпреки всички конфликти, рядко ми позволяваше да го видя в слабо състояние. Лежеше на леглото си с кислородна маска на лицето. О, колко мразех да го виждам в това състояни