Дийн: – Добре ли си? – попитах аз, намръщено гледайки към телефона, когато чух гласа на Айрис. Тревогата и страхът, които изпитах, бяха неописуеми, особено след като аз, от всички хора, познавах Айрис и знаех каква е тя. – Лилиан? – Да, и двете сме добре, просто трябва да си почина тази вечер. Можеш ли да се извиниш на моите родители от мое име? – попита тя, а аз поклатих глава. Нещо се беше случи