Беше късно през нощта. Черен, масивен всъдеход „Линкълн“ навлизаше в екстравагантно имение в най-скъпото предградие на град А. Вътре в имението. Очите на Бианка Рейн бяха покрити с копринена превръзка. Той не искаше тя да знае кой е. „Не се страхувай. Дишай дълбоко. Можеш да го направиш, Бианка. Няма нищо по-важно от това татко да получи чернодробна трансплантация, за да живее. Жертвата в името на татко си струва.“ Тя не можеше да пренебрегне звука от автомобила, влизащ в имението. Сега, когато нещата бяха стигнали дотук, всичко, което можеше да направи, беше да продължи да си говори, да се убеждава и утешава. Когато Люк Крофорд влезе, висок и с изправена стойка, той веднага видя Бианка, която стоеше в стаята му. Тя беше млада, в разцвета на младостта си... – З-здравейте... – Тя усети приближаването на тялото му, затова инстинктивно направи крачка назад въпреки превръзката, заеквайки, докато го поздравяваше сковано. Тя си мислеше, че психическата подготовка през последните няколко дни я е оставила безчувствена към всичко, така че няма да се отдръпне. Сега обаче, когато моментът наистина настъпи, тя все още не можеше да спре да се страхува. Колко жалко. Поривът за бягство беше силен. Люк не знаеше дали това, което прави тази вечер, е правилно, но знаеше, че отчаяно се нуждае да намери жена и да има дете преди следващия си рожден ден. Това изискваше Старият господин Крофорд. Люк погледна отвисоко дребното момиче. – От какво се страхуваш? Гласът на мъжа беше дълбок, мек и хипнотизиращ. Бианка беше леко шокирана. Защо гласът му звучеше толкова млад и мелодичен? Как може един старец на средна възраст да има такъв удивителен глас? – Нямам никакви венерически болести, нито пък извратени фетиши – каза мъжът с дълбок и плътен глас. Изглежда се опитваше да я успокои. Той беше сигурен, че тя не се срами. Не, тя се страхуваше от него. Преди тя да успее да се съвземе, чу мъжът да продължава: – Да започваме. Мъжът говореше без топлота, сякаш обявяваше началото на конференция. Звучеше впечатляващо сериозно. В следващата секунда тя беше вдигната в прегръдките му! ... Това беше първият път, когато Бианка бе носена от мъж по този начин, и сърцето ѝ едва не спря. – Ако те боли, не забравяй да ми кажеш да спра! – каза отново Люк. Смяташе, че проявява доста голяма съобразителност, като ѝ напомня. Това обаче само уплаши Бианка още повече. Той протегна ръка, за да я хване. Тя се отдръпна от него. – Не се дърпай! – излая грубо мъжът, а адамовата му ябълка подскочи. Той рязко сграбчи светлата ѝ и тънка китка, притегляйки я в прегръдката си и предупреждавайки я с нисък глас: – Не отстъпвай назад. Бианка не смееше повече да се дърпа, защото думите му накараха лицето ѝ да пламне за миг. И все пак, ако той наистина беше млад мъж с пари и добър външен вид, защо му е да плаща за дете на обикновена жена като нея? Дали пък не беше много, ама много грозен? Толкова грозен, че никоя жена да не иска да има дете от него, въпреки че е безумно богат? – Имам един въпрос. – Казвай. – Гласът на мъжа беше изпълнен с нетърпение, а топлата му ръка бързаше да съблече дрехите ѝ. – Трябваше да бъде процедура инвитро, защо... Защо изведнъж пожелахте да го направим по естествен път? – Това беше въпросът, който измъчваше съзнанието ѝ. Топлият дъх на мъжа лъхна върху челото ѝ. Щом попита това, тя ахна от внезапния допир. Нейният тих вик веднага вкара емоция в гласа на Люк. Той каза: – Не искам да изгубя нито една хромозома, затова предпочитам да премахнем посредника. Това достатъчно добра причина ли е за теб? В следващия момент той я стисна силно с голямата си ръка! – Ау... Върху челото на Бианка изби тънка слой пот. Мозъкът ѝ блокираше... Тя се съпротивляваше, но той я притисна със сила и с лекота я задържа неподвижна! Тя беше нежна цветна пъпка. Люк знаеше, че ако трябва да направи това, за да има деца, единственият начин да успокои гузната си съвест, бе да се отнася с нея възможно най-нежно. Той се намръщи леко, дишането му стана тежко. Чувстваше се така, сякаш бе на път да загуби контрол над първичните инстинкти на тялото си. Тази нощ Бианка се чувстваше като листо, носещо се по водата. Тя изпита всякакви чувства – болка, сълзи, безпомощност, сънливост... ... Бианка не разбра кога си е тръгнал. Когато се събуди, погледна часовника и видя, че е три сутринта. Икономката, Фей Томас, все още не спеше. Тя се приближи до Бианка и каза много почтително: – Позволете ми да Ви заведа до банята, госпожице Рейн! – Благодаря, но ще се справя сама. – Бианка беше леко замаяна, а засъхналите сълзи по лицето ѝ правеха кожата ѝ някак скована. Тя не можеше да се накара да изложи пред погледа на икономката тялото си в този му вид. Фей излезе от стаята. След това Бианка стана от леглото и се препъна към банята. Докато се измие и се върне в стаята, чаршафите и завивките в спалнята вече бяха сменени. Тази нощ тя сънува. Сънува онази година, когато беше в прогимназията и учеше в малкото градче, откъдето беше дядо ѝ – беше пролет, пълна с дъждове, а тя беше със съученичките си, надничайки крадешком над оградата към баскетболното състезание в двора на гимназията. Идолът на училището беше толкова готин и красив, всяко негово движение крадеше сърцата им, докато играеше с топката. Това беше по-големият ученик, който се беше прехвърлил от друго училище, момчето на име Крофорд. ... На следващия ден Бианка се събуди, чувствайки цялото си тяло неестествено изтощено и болезнено. Тя застана пред мивката, държейки четката си за зъби и взирайки се дълго в огледалото. Замаяна, тя си спомни съня от снощи. Този ученик от горните класове в спомените ѝ, Крофорд, беше принцът от невъзможните мечти на всяко момиче. Тогава тя беше малка, незначителна и тормозена в училище. Още дори не разбираше какво означава любовта между мъж и жена, така че, когато беше най-безпомощна и отчаяна, тя алчно си фантазираше, че има по-голям брат, който да я защитава. По-късно, когато достигна възрастта за първите романтични мисли, тя осъзна, че момчето, което внезапно се появяваше в съзнанието ѝ, беше онзи ученик на име Крофорд, който беше учил само една година в съседната гимназия, преди да изчезне. Мислите ѝ се отнесоха, но скоро беше върната към реалността от водата, преливаща от мивката. Тя поклати глава и мислено се прокле, че е толкова отблъскваща! „Бианка, вече не заслужаваш да го харесваш!“ ... Тя се заключи в стаята. Тази вечер Бианка получи съобщение. Този мъж беше тук отново. Фей беше доста изненадана. В крайна сметка младият господар беше тук едва снощи, защо се връщаше отново тази вечер? В имението настана оживление. Трябваше да подготвят всичко възможно най-бързо! Бианка вече чувстваше, че тялото ѝ се разпада, но не можеше да се накара да предяви каквито и да било претенции относно честотата... Люк носеше елегантен черен панталон и бяла риза. След като влезе в имението, той отиде направо в спалнята, където беше настанена Бианка. Тя не смееше да каже нищо. Тя почти не дишаше! В стаята беше толкова тихо, че дори падането на карфица би прозвучало непоносимо силно! Люк държеше сакото си в дясната ръка, вдигайки лявата. Очите му бяха вперени плътно в жената с превръзка на очите, след което той постави голямата си длан на тила ѝ, придърпвайки я нежно към себе си, докато тя се притисна плътно в тялото му! Бианка се олюля, вдърви се и затаи дъх. Не смееше да помръдне и мускул! Люк наведе глава, за да погледне момичето, което беше почти в прегръдката му. Гърлото му се сви, той стисна тънките си устни, а погледът му попадна върху чистото ѝ и светло лице, голямо колкото дланта му. Очите му постепенно ставаха по-горещи, погледът му пареше, докато се спускаше бавно надолу. Накрая той погледна нежните ѝ устни... Договорът обаче ясно посочваше едно нещо: без целувки. По дяволите, той наистина започваше да съжалява за едно от условията, които сам постави! – Да започваме – каза мъжът с прегракнал глас. Той хвърли сакото си настрани и загаси осветлението, докато я вдигаше на ръце. Тя сбърчи дълбоко вежди в тъмнината и заби зъби във възглавницата! Не смееше да издаде нито звук!