— Не можеш да вдигнеш телефона в това състояние. — Алисън нямаше нужда да поглежда, за да се досети кой се обажда.
Бианка наведе глава, а сълзите ѝ продължаваха да се стичат.
— Хайде, избърши си сълзите и ме последвай. — Алисън не намери думи за утеха. Тя извади носни кърпички и ги подаде на Бианка, сякаш това беше най-доброто, което можеше да стори.
Бианка отхвърли двете кърпички, които Алисън ѝ
