— Изслушай ме, Кевин. Имаме само две дъщери, нали? Знам, Мари не ти е родна дъщеря, но цял живот те нарича „татко“... Преди Дженифър да довърши изречението, Кевин я прекъсна. Той се възстановяваше на легло от месеци и вече се чувстваше много по-добре. — Какво се опитваш да кажеш? Карай направо. В края на краищата, аз съм твой любящ съпруг. — Знам, че обичаш мен и нашата Мари... — Дженифър хвана ръката на Кевин, толкова слаба, че беше буквално кожа и кости, и каза тихо: — Спомена, че ще изпратиш Бианка да учи в чужбина, след като завърши гимназия, нали? Нашата Мари е само с две години по-голяма от Бианка, а напоследък по цял ден виси по баровете. Изобщо не посещава лекциите както трябва и аз съм болна от тревога. В крайна сметка тя е единственото ми биологично дете! Кевин, искам Мари да учи в чужбина заедно с Бианка! Бианка стоеше пред вратата, леко намръщена. Мари навършваше двайсет тази година и някак си бе научила как се бяга от часовете още от някой във втори курс на прогимназията. Тя пушеше, пиеше и не се прибираше по цяла нощ. Това бяха все етикети, описващи колко „специална“ беше тази Мари. Бианка не таеше никаква обич към доведената си сестра! Кевин Рейн не беше милионер. Спестяванията на целия му живот възлизаха точно на шестстотин хиляди и той всеки ден работеше до изнемога за това свое второ семейство. Всъщност бе работил толкова усилено, че се разболя и черният му дроб отказа напълно. Лекарят дори заяви, че е на смъртния си одър, но въпреки това той отказваше да докосне тези шестстотин хиляди спестявания за собственото си лечение. Преди два месеца Кевин изрично заяви, че се отказва от лечението. Щом пациентът се бе отказал от живота, никой друг не можеше да направи нищо – нито лекарите, нито собствената му биологична дъщеря. Кевин дори със сълзи на очи принуди дъщеря си да изслуша завещанието му, казвайки: — Бианка, не постигнах много в живота си. Единственото, което направих, бе да спестя тези шестстотин хиляди за теб. Не тъгувай твърде много, след като умра. След погребението вземи тези пари и замини да учиш в чужбина! Живей живота си по най-добрия начин! Не бъди алчна като майка си и не бъди безполезна като баща си! Стига да запомниш това, нямам нищо против да умра още сега! Дори сега очите на Бианка се зачервяваха, когато си спомнеше този момент. Тя знаеше много добре, че баща ѝ ще пази тези шестстотин хиляди за образованието ѝ, дори това да му струва живота. Ето защо нямаше друг избор, освен да сключи онази тайна сделка в замяна на средства и подходящ донор за баща си. Тя стоеше пред вратата, гледайки как баща ѝ и мащехата ѝ се обясняват в любов един на друг. Вместо да се радва, тя изпитваше безпрецедентно чувство на разочарование. В крайна сметка Бианка не влезе. Когато слезе долу, тя случайно се сблъска с Мари. — О, виж ти, добрата ни малка Бианка. — Мари блъсна леко Бианка с една ръка, държейки дамска цигара между пръстите си. След това издуха облак дим в лицето ѝ, огледа тялото на Бианка от горе до долу и цъкна с език. — Вече си на осемнайсет, а баща ти умира без пари за лекарства. К'во ще кажеш? Искаш ли да опиташ да се продадеш още няколко пъти? Можеш да поддържаш татенцето живо още малко. Бианка погледна равнодушно отблъскващата си по-голяма сестра, с безизразно лице. Чувстваше се сякаш разочарованието в нея се трупаше толкова много, че щеше да експлодира, ако не го изпусне, затова се изплю в лицето на Мари: — Харесва ми предложението ти. Трябва да е толкова облекчаващо, като да пръднеш мощно! Мари я изгледа свирепо с красивите си очи. Отношението на Бианка моментално я вбеси! — Проклето пикле, значи вече имаш смелостта да ми отговаряш?! Бианка си тръгна потисната. Мари беше толкова ядосана, че ръката ѝ трепереше. Тя се обърна и изкрещя с цяло гърло: — Ето те пак, правиш се на света вода ненапита! Е, нямам търпение да видя кога ще покажеш истинското си лице! Дори баща ти каза, че майка ти е безсрамница! Мисля, че трябва да се прегледаш в някоя свестна болница, за всеки случай, ако се окажеш копеле от някоя свалка за една нощ! *** Когато Бианка беше бременна в седмия месец. Тя ясно усещаше, че животът в утробата ѝ става много по-енергичен. Бебето я риташе и това ѝ носеше непознато досега щастие. След известно време тя започна да си представя как ще изглежда бебето, когато се роди. Дали щеше да е момче? Или момиче? Коремът ѝ беше толкова огромен. Дали не получаваше твърде много хранителни вещества? Откакто Бианка дочу онзи ден в болницата, че баща ѝ е съгласен да изпрати и Мари в чужбина, тя спря да ходи там толкова често. Не че бе спряла да обича баща си. Просто коремът ѝ ставаше все по-голям и тя се притесняваше, че баща ѝ ще разбере, че нещо не е наред, ако го посещава твърде често. Тежките зимни дрехи помагаха да го скрие, но не бяха безпогрешни. Освен това Дженифър беше постоянно до Кевин. Бианка не знаеше дали тя наистина е толкова загрижена за здравето на съпруга си, или се тревожеше повече за запазването на онези шестстотин хиляди за Мари. Бианка можеше само да се хване за главата и да се надява, че е първото. *** Малко по-късно Бианка разбра, че баща ѝ е станал от леглото и се е върнал на работа, давайки извънредни смени и пътувайки в командировки без миг покой. Бианка беше ядосана и отчаяна, и няколко пъти се опита да убеди баща си по телефона, но всичко беше напразно. След Нова година. Терминът ѝ настъпи. Тя остана в най-добрата родилна стая, която частната болница можеше да предложи, а няколко лекарки се грижеха за нея по цял ден, всеки ден. Правеха изследвания и следяха всяка нейна нужда, като се уверяваха, че не пропускат нито едно нещо. Бианка никога не се опита да разбере кой е бащата на бебето, но тези хора понякога обсъждаха открито пред нея. Никога не споменаваха името му, но Бианка можеше да бъде сигурна, че бащата на бебето определено не е обикновен бизнесмен. Бианка не знаеше и най-малката подробност за собственото си състояние, но по-късно чу резултатите от обсъждането на лекарите. Искаха да ѝ направят цезарово сечение. След това я вкараха в операционната зала. Тя не усещаше никаква болка по време на процеса. Може би щеше да боли много, след като упойката отминеше. Детето бе живяло в нея около девет месеца, а сега изведнъж бе изтръгнато от тялото ѝ! Сега трябваше да поемат по различни пътища! Чувството за раздяла със собствената ѝ плът и кръв ѝ причиняваше ужасна болка. Беше остра болка, която пронизваше сърцето ѝ. Преди да се усети, сълзите ѝ потекоха покрай носа и се спуснаха по бузата ѝ. От самото начало всичко това беше просто честна и официална сделка, нали? Тогава защо сърцето ѝ болеше така?! Фей следеше емоциите на Бианка през цялото време, гледайки как тя плаче безпомощно. Накрая, когато изведоха Бианка, Фей изпълни заповедите си и каза на Бианка: — Ти си само на деветнайсет. Това ще остане тайна, която трябва да пазиш цял живот. Дете, надявам се скоро да се отърсиш от това и се надявам оттук нататък да имаш добър живот. Фей я утешаваше, но думите бяха жестоки. — Може ли да ми кажете дали... е момче... или момиче...? — попита слаба Бианка. — Момиче е и е напълно здраво — отговори Фей, точно както Старият господар Кроуфорд ѝ беше наредил. Искаха да избегнат всякакви излишни неприятности в бъдеще, така че нямаха друг избор, освен да излъжат Бианка. Всъщност тя беше родила близнаци – здраво момченце и здраво момиченце. Бианка затвори очи, лицето ѝ беше пребледняло. Беше изтощена и ѝ се спеше. Момиче. Сега на света имаше нов живот. Това беше нейната дъщеря. *** Бианка остана в болницата само десет дни. Тя не издържаше да не прави нищо по цял ден в болницата. Не можеше да понесе болката мислите ѝ да са съсредоточени само върху дъщеря ѝ и нищо друго. Щом напусна болницата, Бианка се върна в квартирата си. Първото нещо, което направи, бе да се обади на баща си. Беше телефонът на Кевин, но вдигна Дженифър. — Бианка? Баща ти е зает. Какво има? Бианка замълча. Откога беше станало толкова трудно да се свърже с баща си? — Кога ще е свободен? — попита тя. — Не мога да кажа със сигурност. Баща ти работи наистина здраво, за да е сигурен, че ще можеш да заминеш за чужбина. Да му кажа ли да ти се обади, щом се освободи? — каза Дженифър. — Ще чакам обаждането му. — Бианка наведе глава и затвори телефона. Всъщност тя знаеше, че Дженифър нямаше да предаде съобщението. В момента можеше да преброи живите си роднини на пръстите на едната си ръка. Баща ѝ бе отишъл в друг град и работеше отчаяно за това тяхно странно семейство. Новородената ѝ дъщеричка може би беше в този град, а може би някъде другаде. От момента на раждането си това бебе принадлежеше само на мъжа, стоящ зад сделката. А що се отнася до майка ѝ, сякаш този човек никога не бе съществувал. Бианка не знаеше как изглежда жената, къде се намира, какъв живот води и дали някога ѝ е липсвала дъщеря ѝ.