Бианка не смееше да продума повече, след като малкото момче ѝ се нацупи. Времето течеше бавно. Момчето промълви: – Май стана доста неудобно, а? Момичето кимна. Бианка: „...“ – Госпожице, можете да се обадите на баща ми веднага и да му кажете, че не искате да се грижите за нас – каза момчето. Беше доста враждебно настроено хлапе. – Никога не съм казвала, че не искам да се грижа за вас. – Тя трябваше да уточни това. Как би посмяла да каже, че не иска да се грижи за децата на шефа си? Шефът щеше да я изяде с парцалите. – Щом искаш да се грижиш за нас, тогава се дръж подобаващо. – Момчето явно не харесваше тази студена атмосфера. Тази госпожица беше много по-глупава от другите. Бианка: „...“ Вината си беше нейна, че не провери календара, преди да излезе от вкъщи. – Ела с мен, батко. – Малкото момиче усети, че изражението на леличката става неприятно, и ядосано повлече брат си. Бианка си пое дълбоко въздух, гледайки как двете деца изчезват зад вратата на банята. В банята. По-малката сестра попита: – Батко, защо се държиш толкова лошо с красивата кака?! – Тя има задни мисли. – По-големият брат се съжали над глупавата си малка сестричка и каза тържествено: – Тези хубавици са готови да се грижат за нас само защото искат да се оженят за татко. – Искат да се оженят за татко ли? – По-малката сестра не разбираше. Братът добави: – А и другите жени поне знаят как да се преструват, че ни харесват. Погледни тази! Ако тази жена се омъжеше за баща им, никога нямаше да се държи добре с тях. Сестра му настоя: – Прадядо винаги казва, че не бива да съдим за книгата по корицата! Брат ѝ обаче отвърна ядосано: – Не ме интересува какво мислиш. Във всеки случай аз ще имам само една майка и това е жената, която ме е родила!! Сестра му не знаеше много, но беше също толкова ядосана: – Прадядо каза, че са ни посадили в градината! – Глупачка! – Брат ѝ беше толкова бесен, че малкото му лице се зачерви. Без да каже и дума повече, той блъсна вратата на банята и излезе. Бианка се стресна. Какви характери само! – Извинявайте, вината е моя. Не знам как да общувам с деца, затова се получи толкова неловко. – Бианка изглеждаше доста виновна. По-малката сестра вдигна глава и каза: – Всичко е по вина на батко! Бианка погледна по-големият брат и се опита да каже възможно най-мило: – Искате ли да гледате анимационни филмчета? – Тя взе дистанционното и попита: – „Приятната коза и Големият лош вълк“ или „Баблу Даблу“? – Това е толкова детинско! – Братът не можа да се стърпи да не изтъкне глупостта ѝ отново. Бианка отново се почувства неловко. Последва още една дълга пауза. – Госпожице, защо не ни попитате на колко години сме? Бианка намери повод да разсее напрежението. – И така, на колко години сте? – Аз съм на пет, брат ми също. – Тръгнахте ли вече на училище? – Ако ходеха на училище... Днес беше четвъртък. – Ходим на училище, но имаме частен учител. Този път татко каза, че иска да ни изведе да поиграем. Каза, че тук имало много високо виенско колело. – По-малката сестра изля всичко. – О, разбирам – отвърна Бианка. – Дай ми телефона си, искам да се обадя на татко – каза по-големият брат. Бианка премигна и веднага подаде телефона си на момчето. Бланш потърси номера на баща си в телефона на Бианка, но не го откри. След това потърси контакта на баща си в WeChat, но и него не намери. – Нямаш никакъв начин да се свържеш с баща ми? – попита той, вдигайки глава към Бианка. Тя поклати глава. – Не. Братът сякаш не ѝ повярва и се намръщи: – Сигурна ли си, че нямаш? – Казах ти, тя не е някоя лошотия, която иска да ни стане мащеха! – По-малката сестра хвърли презрителен поглед към брат си от мястото, където седеше. Братът погледна сестра си леко гузно и не смееше дори да погледне към Бианка. Бианка най-сетне разбра! Ето защо момчето се държеше толкова враждебно към нея. – Трябва да ви обясня нещо. – Бианка погледна момчето, а после и момичето. – Баща ви ви повери на Джейсън, а Джейсън е зает с работа, затова ви предаде на мен за малко. Между баща ви и мен няма нищо. Ние сме просто работодател и служител. Малкото момче погледна Бианка замислено. Бианка призна направо: – Баща ви и аз сме от различни светове. Някои хора се раждат специални, а други – обикновени. Те имат различни нужди и различни социални кръгове, така че не могат да бъдат насилствено смесени. Разбирате ли това? – Не... – По-малката сестра поклати глава с празен поглед. Бианка се обърна към по-големия брат. Той каза: – Аз разбрах. Татко е буржоазия, а ти си пролетариат. Бианка избухна в смях. – Това заболя, но си напълно прав. Има огромна пропаст между баща ви и мен. Не е нужно да се притеснявате, дори баща ви да остане последният мъж на земята, пак няма да стана ваша мащеха. Поне това разбирате ли? По-малката сестра погледна Бианка и кимна някак объркано. – Добре, нека станем по-добри приятели. – Бианка се представи: – Казвам се Бианка Рейн. Можете да ме наричате госпожица Рейн или просто Би. – Аз съм Рейни Крофорд, като хубав дъждовен ден – представи се по-малката сестра. – Аз съм Бланш Крофорд. Можеш да ме наричаш Бланка или Лейни – представи се и по-големият брат, загърбвайки враждебността си. Рейни? Като дъждовен ден? Бланш Крофорд? Бланка? Бланка? Рейни? Бианка внезапно усети, че може би ѝ е писано да срещне тези деца! След като изгладиха недоразумението, двете деца щастливо се отпуснаха пред нея. Тя отмени плановете си за вечеря с колегите. Двамата ѝ колеги отидоха на работа след вечеря, докато нейната настояща мисия беше просто да се грижи за децата на шефа. В началото Бианка беше изключително внимателна, ужасена, че всяка цицина или драскотина, която децата биха могли да получат, ще ѝ струва работата. В крайна сметка обаче тя се озова на пода, търкаляйки се по килима с децата, а сърцето ѝ се изпълни с болезнено удовлетворение. Нейното дете вероятно щеше да е на възрастта на Лейни и Рейни сега. Когато гледаше щастливите им лица, тя почти виждаше собственото си бебе. Как ли беше това дете? Щастливо ли беше? Тази вечер Бианка вечеря с двете малки съкровища. В ресторанта на хотела им предложиха всякакви възможни услуги. Рейни седеше в ресторанта и хапваше храната си, но след малко започна да точи лиги по пърженото пиле, което ядяха други деца. – Избърши си лигите, гнусно е! – скара ѝ се брат ѝ, намръщвайки се. Бианка побърза да вземе салфетка и избърса устата на Рейни. – Баща ви забранява ли ви да ядете пържено пиле? – На Бианка ѝ стана много жал за Рейни. Ако нейната дъщеря гледаше така жадно пържено пиле, тя вероятно щеше да направи изключение, само този път. Рейни кимна, но очите ѝ все още бяха приковани в пърженото пиле на съседната маса. Тя беше толкова разсеяна, че дори изпусна пръчиците си на пода. – Извинете, сервитьор? – Бианка махна с ръка. Десет минути по-късно. Пърженото пиле беше сервирано. Имаше две парчета. По-големият брат обаче не взе нито едно, а даде и двете на сестра си. Въпреки че и той много искаше да опита, той постъпи против желанието на сърцето си и каза: – Яж колкото искаш. Татко казва, че мъжете трябва да се придържат към принципите си. Бианка не каза нищо, но вътрешно беше доста изненадана. В същото време изпитваше страхопочитание към това петгодишно момче и неговия самоконтрол пред изкушението. Някои хора можеха да постигнат изключителен успех, след като пораснат, но пътят им не беше толкова гладък, колкото изглеждаше на повърхността. Никой не знаеше колко много е трябвало да се сдържат, колко много е трябвало да жертват. Дали Люк Крофорд беше такъв пример? Това малко момче беше студено и предпазливо към всички. Бианка не можеше да не си спомни какво беше казала Нина – че шефът е безсърдечен тиранин в света на бизнеса. Това хлапе беше умалено копие на баща си!