Бианка поклати глава и се насили да не мисли за майката, чието име и лице не познаваше. Тази жена бе чужда за нея. След малко телефонът ѝ позвъни. Обаждаше се най-добрата приятелка на Бианка – Нина Лангдън. Бианка вдигна. – Здрасти! Отдавна не сме се виждали на видео разговор. Защо ме отбягваш? – оплака се Нина в слушалката. Тя подпря унило бузата си с ръка и продължи: – Сигурна ли си, че искаш да заминеш за Великобритания, Беа? Ами ако някой те тормози там? Юмруците ми не стигат чак дотам. – И още нещо! Чувала съм, че момчетата в чужбина съзряват рано, а много от общежитията са смесени! Трябва много да внимаваш за това, като отидеш там! Хей, разбираш ли накъде бия? Забрави, ще ти го кажа направо. Ако наистина не можеш да се сдържиш, когато видиш онези чуждестранни хубавци... Помни да вземаш предпазни мерки! На екрана си Бианка виждаше, че Нина седи в малко заведение. Изглежда току-що си бе поръчала храна и чакаше да я донесат. На стената зад Нина имаше доста голям телевизионен екран. Телевизията предаваше някакви новини от шоубизнеса с много ясен надпис. Съобщаваше се, че петдесет и шест годишен магнат наскоро се е сдобил с дъщеря! Никой обаче не знаеше коя е майката на момичето. – Беа? – Бианка! Слушаш ли ме изобщо? Нина видя, че Бианка е застинала напълно на екрана, а емоциите ѝ бяха видимо в пълен хаос. Тя бързо разтърси екрана си и каза: – Бианка, чуваш ли ме? Какво има? Не ме плаши! В момента Бианка беше изключително чувствителна. Когато напусна болницата, тя се закле никога повече да не мисли за детето, което беше износила в утробата си. И все пак, как изобщо бе възможно това? Това бебе носеше половината от нейната кръв. Бианка полудяваше. Тя наистина щеше да си загуби ума. Но каква полза да дълбае в това? Трябваше да спре да мисли. Тя затвори телефона и изми лицето си със студена вода. Това не помогна никак да се успокои. Може би защото бе изоставена от майка си още като дете, Бианка проектираше преживяванията от детството си върху своето бебе. Тя не можеше да забрави леденостуденото си детство. Нямаше майка, само дядо си и баща си. Баща ѝ си изкарваше хляба далеч от дома, а дядо ѝ постепенно остаряваше. Съседите никога не спираха да клюкарстват за родителите ѝ, а негативните им гласове отекваха през детските ѝ дни. Тя израсна тормозена, обгърната в сянката на самоподценяването. Не знаеше защо липсата на майка я прави мишена за тормоз, но словесните нападки и проклятията им изпълваха ушите ѝ. Понякога мразеше майка си. Когато затвореше очи, единственото, за което можеше да мисли сега, беше онзи магнат на средна възраст от светските новини по телевизията. Наскоро му се беше родила дъщеря, но никой не знаеше коя е майката на момичето... Сега тя се беше превърнала в типа жена, когото мразеше най-много – майка, която ражда бебе, но не поема отговорност за детето. Тя се олюля обратно към стаята си и отново взе телефона, търсейки новини за този магнат и детето му. Репортажите показваха, че мъжът е на петдесет и шест години, оплешивяващ, но в добра физическа форма и не е нисък. Известно време Бианка не можеше да прецени дали този старец наистина е бащата на бебето ѝ. О, да, имаше го и гласът му! Бианка започна да търси и видеоклипове на този магнат, опитвайки се да чуе гласа на стареца. Искаше да разбере дали е същият като онзи, който бе чувала в онези нощи. За съжаление, тя търси дълго, докато батерията на телефона ѝ не падна, но така и не можа да открие видео с неговия глас. Изпълни я отчаяние. ... В източната част на Град А. В дома на семейство Крофорд, едни от най-влиятелните дори сред богатия елит. Наближаваше време за хранене и масата за вечеря в имението беше отрупана с пищни ястия. Почти всички членове на семейството бяха тук, както мъжете, така и жените. Две бавачки вкараха две бебешки креватчета, като ги доближиха до стария господар Крофорд. Старият г-н Крофорд седеше в инвалидната си количка и гледаше румения си правнук в креватчето. – Това дете е точно копие на Люк. Сигурен съм, че като порасне, също ще бъде внушителна личност! Старият господар беше много доволен. Всички останали от рода Крофорд, седящи около масата, се усмихваха леко. Дори и да бяха ядосани, не смееха да го покажат. Старият г-н Крофорд си игра дълго с правнука си, преди да вдигне глава и да се обърне твърдо към цялото семейство: – Ако не беше Люк и неуморният му труд през последните две години, родът Крофорд отдавна щеше да е изгубил славата си! Някой да има възражения? Никой нямаше възражения, но и никой не се съгласи изрично. Въпреки напредналата си възраст, старият г-н Крофорд все още имаше прозорлив поглед. Той се огледа наоколо и прецени изражението на всеки. – Аз вече съм стар и е време да предам семейния бизнес на младите. – С тези думи той се обърна към Луис Крофорд и каза: – Луис, отсега нататък ще следваш брат си по петите и ще се учиш от него! – Разбира се – каза небрежно Луис, преди отново да замълчи. – Татко, какво искаш да кажеш с това?! – Сюзън Армстронг скочи на крака, а изражението ѝ бе изпълнено с негодувание. – Люк ти е внук, да, но такъв е и нашият Луис! Разбиваш сърцето на снаха си! С какво моят син Луис е по-лош от Люк?! Само защото Люк Крофорд не беше тук днес, Сюзън се осмели да стане и да изрече всичко това. Старият г-н Крофорд имаше само един син, а синът му имаше двама сина – Люк и Луис Крофорд. Люк беше зрял и здраво стъпил на земята, но можеше да бъде безмилостен, когато се налагаше. Никой не смееше да каже и дума срещу него, когато ставаше въпрос за бизнес. Луис обаче бе известен като плейбой. Не беше глупав, но използваше целия си ум, за да сваля момичета. Освен него самия, никой не знаеше дали има някакви амбиции или желание за кариера. Старият г-н Крофорд пренебрегна протестите на Сюзън. Изборът на наследник беше въпрос от първостепенна важност и ако той позволеше емоциите да попречат на преценката му, ако допуснеше една-единствена грешка, можеше да унищожи всичко, което семейство Крофорд бяха градили с години. – Пуснете видео връзка. Искам да обсъдя нещо с Люк – нареди старият господар на прислугата. Някой веднага стартира видео разговор и постави устройството пред стареца. – Какво има, дядо? – попита Люк от другата страна. Той беше в командировка и изглежда в момента седеше в строг на вид офис. – Време е да дадем име на правнука ми. Имам една идея, какво ще кажеш за Кларънс? Кларънс Крофорд. Искам да порасне с ясен поглед, да има ум, който е чист и неопетнен! – каза старият господар. Сюзън бе бясна, че я игнорират, но не смееше да каже нищо, затова седна сърдито, без да промълви дума. От другата страна на линията Люк не отговори веднага на стария г-н Крофорд. Вместо това той се намръщи от екрана и замълча за момент, преди да каже решително: – Дядо, разбирам какво имаш предвид за неопетнения ум и ясния поглед. В такъв случай, какво ще кажеш за Бланш? Това име също означава чисто бяло. Бланш Крофорд. – Звучи добре! – Старецът веднага погледна лицето на правнучката си в креватчето. – Вече си имаш име, бебе Беа. Старият г-н Крофорд нямаше намерение да се меси в името на правнучката си, защото баща ѝ смяташе, че дъщерите трябва да бъдат глезени като принцеси. Щеше да ѝ бъде позволено сама да избере официалното си име, щом порасне достатъчно, за да решава. ... Времето мина неусетно. Скоро настъпи моментът да заминат за чужбина. Бианка не напусна страната заедно с Мари, тъй като Дженифър беше уредила Мари да замине за Великобритания един месец по-рано, за да може да свикне с живота там. – Когато пристигнете, разчитам на теб да се грижиш за Бианка и Мари – каза сериозно Кевин на Джийн Лангдън на летището. Джийн беше висок над 180 сантиметра и истински красавец. Той беше по-големият брат на Нина и отдавна имаше намерение да замине да учи в чужбина. Просто не можеше да реши в коя държава иска да отиде. Когато чу по-малката си сестра да казва, че Бианка заминава за Великобритания, той веднага реши да тръгне с нея. Всеки мъж навярно имаше в съзнанието си едно момиче, чудесно като първата му любов. За Джийн това момиче беше Бианка. – Пази Беа. – Нина прегърна брат си и пошепна в ухото му: – Но онази Мари Лий можеш да я забравиш. Вонята ѝ може да ти се лепне. Джийн: – ... Когато двамата се нареждаха на опашката за паспортен контрол, Бианка непрекъснато се обръщаше назад, с горещи сълзи в очите, докато махаше за сбогом на застаряващия си баща.