Когато Бианка отново стъпи в оживения град А, бяха изминали пет години. Тя бе отсъствала почти две хиляди дни и нощи. Времето не бе твърде дълго, но не бе и малко. Тогава съдбата я бе подхвърляла безмилостно. Беше напълно безсилна! Сега искаше единствено да използва собствените си сили, за да поеме живота си в свои ръце. Беше сутрин. — Биа, тук съм! — Нина свали прозореца на колата и помаха на Бианка, която излизаше от квартала си. Времето си вървеше. Пет години по-късно двете вече не бяха онези наивни момичета на осемнайсет-деветнайсет години. Бианка и Джийн се бяха върнали в страната заедно предния ден, а Нина ги беше посрещнала на летището. Същата вечер Джийн заведе Бианка в дома на семейство Лангдън за вечеря. Г-н и г-жа Лангдън бяха повече от доволни от Бианка като тяхна бъдеща снаха. Тази сутрин Джийн искаше да отиде на интервюто в компанията заедно с Бианка, но изникна нещо и той не успя да се присъедини към нея. Бианка се качи в колата на Нина, седна на пасажерското място и си сложи колана. — Знаеш ли какво каза майка ми снощи, след като си тръгна с брат ми? — попита Нина. — Какво каза? — Бианка се притесняваше, че родителите на Джийн няма да я харесат. — Майка ми каза: „Виж Бианка! Тя е светла и красива, нежна и мила. А сега погледни себе си! Защо сте толкова различни? Ти се излежаваш вкъщи, груба си като мъж и псуваш като каруцар!“ — Нина не се сдържа и докосна мекото лице на приятелката си, цъкайки с език. — Въздухът там определено се отразява добре на кожата ти. — Глупости! Никога не си напускала дома, затова не знаеш колко е трудно — Бианка плесна палавата ѝ ръка. — Гледай пътя. Двете си бъбреха по пътя. Беше осем и четиридесет, когато стигнаха до „Т Корпорейшън“. — Надявам се брат ми да не закъснее. Шефът е безсърдечен тиранин, да знаеш! — промърмори Нина под носа си, докато навеждаше глава и приканваше брат си по WeChat. Безсърдечен тиранин? Нина успя да изнерви и Бианка. Тя включи телефона си и влезе в интернет, търсейки отново информация за шефа на „Т Корпорейшън“. Надяваше се, че може да открие нещо, което да ѝ помогне по време на интервюто. Повечето неща, които намери онлайн, не бяха нищо повече от неоснователни слухове за богатите и известните. Президентът на „Т Корпорейшън“, част от „Крофорд Индъстрис“, беше мъж на име Люк Крофорд. Тази година навършваше 29 години, но никой не знаеше дали е необвързан или женен. Никой от пресата все още не беше успял да разбере нищо за личния му живот. Всъщност името Крофорд все още имаше малко значение за Бианка. Но това бяха само невинни детски фантазии от миналото ѝ. Сега тя отдавна беше погребала тези мечти в най-дълбокото кътче на сърцето си. Новините също така съобщаваха за голям скандал преди пет години, когато двамата синове на Крофорд се борели за семейния бизнес. Луис Крофорд, законният наследник, когото външният свят признаваше, внезапно бе отстранен за една нощ. От друга страна, Старият майстор Крофорд внезапно осиновил друг неизвестен наследник на името Крофорд – Люк Крофорд, и последният успешно поел семейния бизнес, наследявайки в крайна сметка умиращата „Крофорд Индъстрис“. Неизвестен наследник на името Крофорд... Авторът на статията фино намекваше, че Люк Крофорд е, казано направо, незаконнороден син на богатото семейство. Бианка замислено погледна телефона си. ... Кулата на „Т Корпорейшън“ беше толкова висока, че моментално всяваше респект у всеки, щом стъпеше вътре. Джийн бързаше да стигне дотук. Преди това беше чел за историята на компанията и когато видя колко огромна е сградата сега, неизбежно се притесни. Не искаше да се излага пред Бианка. Затова нямаше право да се провали на това интервю! В една зала някъде в кулата заседаваха петима ръководители от комисията за интервюта. Един от тях беше не кой да е, а най-високопоставеният шеф тук, в „Т Корпорейшън“ — Люк Крофорд. След като поредният завършил известен университет приключи интервюто си, един от другите изпитващи погледна към Люк, опитвайки се да разчете по изражението му някакви мисли. Скоро обаче забеляза, че вниманието на шефа някак се е насочило към екрана на камерата за наблюдение. Какво гледаше той? — Следващият — каза един от другите интервюиращи. Камерата показваше кадри отвън, където всякакви мъже и жени, търсещи работа, чакаха за своето интервю. Наблюдавайки поведението им отвън, изпитващите можеха ясно да преценят какви са кандидатите в личен план. Погледът на Люк беше дълбок и сложен, докато се взираше в едно от момичетата. Не, тя беше жена. Бианка вече беше на двадесет и три и вече нямаше онази първоначална детска невинност. Беше се развила великолепно, било то във фигурата ѝ или в леките ѝ усмивки. Всичко в нея излъчваше уникална женственост. Съзнанието на Люк рязко се върна към онова време преди пет години, когато тази жена стенеше и плачеше, докато той правеше любов с нея всяка нощ. ... — Брат ми ще дойде скоро — сръга я Нина в коридора. Бианка се опомни и прибра телефона, който беше гледала толкова дълго. Дали защото беше минало толкова много време и то си играеше с паметта ѝ? Когато Бианка гледаше снимката на шефа, Люк Крофорд, той ѝ се струваше някак познат. Наистина приличаше малко на онзи по-голям ученик, който играеше баскетбол в гимназията. И фамилията им беше една и съща. Точно тогава Джийн изтича по стълбите, приближи се до Бианка и гальовно разроши косата ѝ. — Извинявай, че закъснях. — Няма нищо. И без това още не е нашият ред — каза Бианка на Джийн с пълно разбиране. До тях Нина нацупи устни. — Заслепявате ме с тези публични ласки, хора. Имайте малко милост към тази самотна душа и го карайте по-кротко, моля! Очите все още ми трябват! — Само отлагаш неизбежното. Да не би да трябва да си извадиш очите, преди да се оженя за Бианка и да я доведа у дома? — Давай! Ожени се за нея! — Очите на Нина направо сияеха, докато говореше на брат си. — Мама и татко бяха повече от доволни от Биа снощи. Щом и двамата се уредите с работа, трябва просто да побързате и да се вземете. Джийн кимна и неволно погледна към Бианка до себе си. Бианка се чувстваше малко притеснена. Тя беше много щастлива от живота си в момента. Всъщност трябваше да благодари на Джийн за неуморните му грижи и напътствия през последните пет години. Той беше причината тя да успее да преодолее травмата от миналото си. Преди Джийн да ѝ се обясни в любов, тя беше забелязала, че той има чувства към нея. Преживяванията от миналото я бяха накарали да се чувства нищожна и безполезна, затова тогава инстинктивно отбягваше Джийн. Дори отбягваше всички мъже, които се опитваха да я доближат. През всички онези дни, в които за нея нямаше и лъч светлина, Джийн нито веднъж не спря да я преследва и да се грижи за нея. Накрая дори успя да разкрие болезненото ѝ минало. За изненада на Бианка, Джийн не я изостави. Той дори не смяташе, че е нейна вина, че е „износила бебето на непознат“. В този смисъл Бианка смяташе, че е голяма късметлийка. — Следващият, Джийн Лангдън! — Тръгвам — стисна ръката ѝ Джийн. — Успех — каза Бианка с кимване. Когато Джийн бутна вратата и влезе в стаята, веднага усети остър поглед върху себе си. Той го проследи и стигна до известния млад шеф на „Т Корпорейшън“. Люк беше видял всичко, което Джийн правеше с Бианка отвън. Интервюто беше много официално, тържествено и професионално. Самият Джийн беше много способен, така че отговори спокойно и сдържано на всеки един от въпросите на интервюиращите. Държанието му му спечели доста бонус точки. Очите на Люк отново се обърнаха към екраните на камерите. На екрана Бианка се взираше напрегнато във вратата, хапейки леко устната си и стискайки пръсти. Изглеждаше силно загрижена за резултатите от интервюто на някого вътре в стаята.