Джана насила извлече Юнис от ваната. Когато не откри телефона върху нея, започна да претърсва останалата част от банята. В момента, в който се опита да отвори казанчето на тоалетната, Юнис се втурна и натисна бутона за пускане на водата! Виждайки нервното изражение на лицето на Юнис, Джана реагира бързо и вдигна капака на тоалетната. Но вътре, освен мощния воден поток, нямаше нищо друго. Телефонът е отнесен? Джана веднага се възползва от тази възможност, злорадствайки, докато сочеше Юнис. "Кражба? Господин Оуен няма да ти се размине това!" Развълнувано, Джана изтича да го докладва. Оуен седеше в стаята си, чувствайки се неспокоен. Не можеше да се отърси от усещането, че Юнис се е отчуждила, откакто се върна, за разлика от преди, когато беше близка с него. Чувствайки се неспокоен, той се изправи и извади подарък, който беше приготвил за Юнис – огърлица. В годината, в която баща им почина, Юнис загуби интерес към всичко, с изключение на тази огърлица. Но тогава той и Оскар бяха заети с управлението на семейните дела и никой нямаше време да изпълни малката ѝ молба. Оуен промърмори на себе си: "Ако все още отказва да бъде мила, след като приеме този подарък, тогава просто е неблагодарна." Точно когато се канеше да отиде да намери Юнис, Джана припряно се приближи, изглеждайки сякаш има нещо да каже. Но преди да успее да проговори, Лили хвана ръката на Оуен тревожно. "Оуен, бързо! Отиди да провериш Елси, тя пак има пристъп!" Мигове по-късно, хаотични стъпки отекнаха отвън, придружени от хлипанията на Лили. След няколко минути всичко отново утихна. Юнис излезе от стаята си с мокра коса и боси крака. Цялата вила беше тиха, толкова тиха, че можеше да чуе собствения си сърдечен ритъм. Тя знаеше, че тази вечер никой няма да се интересува от завръщането ѝ. Елси беше експерт в това – винаги, когато се случваше нещо значимо в живота на Юнис, тя винаги получаваше "епизод", за да открадне вниманието на всички. По време на приемния изпит в колежа на Юнис, Елси случайно разля вода върху приемния ѝ билет за изпита, уплаши се и получи астматичен пристъп. За да закарат Елси в болницата, Юнис беше изхвърлена от колата, едва не пропускайки изпита. На церемонията по случай пълнолетието на Юнис, Елси беше толкова "щастлива" за нея, че получи друг пристъп. Юнис беше изоставена на банкета, оставена да понесе шепотите и соченето с пръсти на гостите сама. Дори и на втората годишнина от смъртта на баща им, Елси направи зрелище от себе си, коленичила пред гроба му, удряйки собственото си лице, плачейки, че всичко е нейна вина, че е съсипала семейството на баща им, и след това припаднала от скръб. След това Оскар и Лили решиха, че повече няма да провеждат възпоменания, за да избегнат събуждането на тъжни спомени. Юнис се усмихна студено. Нищо чудно, че тревата на гроба на баща ѝ е пораснала толкова висока, тъй като тя беше заключена в психиатричната болница, никой не се е грижил за него. И днес Елси получи друг пристъп, само за да докаже, че нищо не се е променило, дори и със завръщането на Юнис. Думите на Лили за това, че все още са семейство… Колко смешно. В психиатричната болница Юнис беше забавлявала много мрачни мисли. Какво щеше да стане, ако Лили никога не беше върнала Елси? Какво щеше да стане, ако Лили никога не беше спасена? Но с течение на времето любовта избледня, а омразата притъпи. В крайна сметка тя вече не искаше Оскар или Оуен, нито пък искаше Пол. Тя просто искаше да напусне психиатричната болница и да се придържа към малкото неща, които баща ѝ беше оставил след себе си. Но първо, тя трябваше да оцелее. Юнис погледна към втория етаж, където беше старата ѝ стая. Погледът ѝ се помрачи. … В заложната къща. Служителят прокара банкова карта през прозореца със светкавична скорост. "Мъртъв залог, три месеца. Без удължаване. В сметката има 300 000, без парола." Юнис бързо грабна картата и я стисна в дланта си. Това беше заложна къща на черния пазар, следователно не се изискваше лична карта и не се задаваха въпроси за произхода на предметите. Тя даваше нещо, те го залагаха. Тя беше заложила гривна – един от спомените на баща ѝ. След три месеца ѝ трябваха 500 000, за да си я купи обратно. Оскар беше манипулирал нейната адресна регистрация, заменяйки записите ѝ с пръстови отпечатъци с тези на Елси. Така че дори Юнис лично да отидеше да поднови личната си карта, нямаше да може. Без лична карта тя дори не можеше да открие лична банкова сметка. Тези 300 000 долара бяха единствените истински пари, които имаше в ръцете си. След като осигури картата, Юнис покри лицето си с шал и попита: "Продадени ли са вече хапчетата Alphasirox?" Служителят посочи към алея зад него. "Все още са отзад." Юнис му благодари и се затича към тъмната алея. Хапчетата Alphasirox бяха отлични за вътрешни наранявания, но тъй като бяха нов тестван медикамент, който все още не беше на пазара, бяха невероятно трудни за намиране. Единственото място, където можеше да ги намери, беше черният пазар. Това, което не очакваше, беше, че в бързината си ще се блъсне право в нечии обятия, докато заобикаля ъгъла. Вече слаба, тя загуби равновесие от удара и картата в ръката ѝ излетя. Паникьосана за парите си, тя се канеше да я грабне, когато чифт силни ръце сграбчиха ръцете ѝ. Преди да успее да реагира, гърбът ѝ се удари в грубата тухлена стена. Ударът я накара да ахне, докато болката пламна по цялото ѝ тяло. В този момент тежки и хаотични стъпки отекнаха в алеята. "Той избяга насам! Този инвалид не може да се е отдалечил!" Юнис се вцепени и инстинктивно погледна човека, който я притискаше към стената. Той бързо свали якето си и го хвърли в тъмен ъгъл. След това почувства нещо твърдо да я притиска в долната част на корема. Беше метален бастун. Мъжът спокойно приключи с маскирането си, преди да вдигне очи, за да погледне Юнис. След момент той се намръщи от отвращение. Маскировката на Юнис беше твърде старателна. Носеше дебела плетена шапка, лицето ѝ беше увито в шал и дори беше откраднала униформата на слугинята на Джана. На място като черния пазар този вид облекло само караше човек да изглежда нежелан. Уайът Купър изсумтя. Използването на слугиня като прикритие беше твърде очевидно, тъй като само щеше да предизвика подозрение. Късметът му наистина беше ужасен тази вечер. Точно когато се канеше да я отблъсне настрана, Юнис внезапно сграбчи яката му с изненадваща сила. В следващия момент позициите им се обърнаха. Уайът сега беше до стената, а Юнис свали шапката и шала си. Дългата ѝ коса се разпиля около лицето ѝ, частично забулвайки деликатните ѝ черти. Уайът замръзна за момент. Без колебание Юнис свали панталоните си до глезените с една ръка и прокара ръката си през деколтето на ризата си с другата, превръщайки униформата на слугинята в разкриващо облекло с голи рамене. В този момент преследвачите нахлуха в алеята. Юнис притисна ръцете си към долната част на корема на Уайът, цялото ѝ тяло се полюшваше срещу неговото. "Ох... толкова си добър, не мога повече... ах... съсипваш ме..." простена Юнис, накланяйки глава назад, докато светлината на алеята осветяваше лицето ѝ. Мъжете, преследващи Уайът, насочиха фенерите си към тях, сканирайки сцената. Уайът инстинктивно вдигна ръка, за да блокира светлината, прикривайки лицето си. Черният пазар беше мръсно място, пълно със зависими и сводници. Виждайки мъж да се "забавлява" с нещо, което изглеждаше като уличница, преследвачите отхвърлиха подозренията си. Мъжът пред тях очевидно не беше накуцващата мишена, която преследваха. Забелязвайки изложените му коремни мускули, притиснати към жената, те се подсмихнаха и избягаха в друга посока. След като стъпките заглъхнаха, Юнис издаде още няколко преувеличени стенания, преди предпазливо да погледне къде бяха изчезнали преследвачите. Вярвайки, че току-що е успяла да избегне опасността, тя се обърна назад, само за да се срещне с чифт остри очи.