Юнис хвърли студен поглед на Пол, след което рязко се изправи и тръгна към вратата. Пол се паникьоса и се втурна след нея, забивайки ръката си във вратата, за да й препречи пътя. Наведе се близо до нея, а гласът му беше нисък и напрегнат. "Какво мислиш, че правиш?" Юнис изсумтя. "Ако наистина мислиш, че нямаш какво да криеш, тогава от какво толкова се страхуваш?" Лицето на Пол помръкна. Не мислеше