Юнис стоеше боса на килима, взе шала си и го огледа внимателно. "Добре че не е повреден. Иначе нямаше как да го върна."
Уайът се намеси. "Не е нужно да го връщаш."
Юнис го погледна. Тъкмо щеше да попита защо, но се сети за нещо по-важно.
"Дай да видя гърба ти," каза тя.
Все още помнех колко блед беше, преди да заспя. Сигурно беше от раната.
Уайът седна без съпротива и Юнис посегна да разкопчае риз
















