„Трябваше да знам, че приказката ще продължи само до полунощ.“ Емъри въздъхна, докато се мъчехме да изнесем кофите и метлите от мазето на училището. „Ако знаех, че ще танцувам повече, щеше ли да е така?“ Каза тя с друга въздишка. „Не знам дали за мен щеше да свърши по-различно“, казах аз. Носехме всичко необходимо, за да не се налага да правим още един курс. Блеър беше тръгнала пред нас с другите