– Не знам дали трябва да ходя, момчета – казах на Блеър и Еймъри. Еймъри, която ровеше из дрехите ми, спря и ме погледна намръщено. – Разбира се, че ще ходиш! Кой знае кога пак ще можем да се наконтим? Знам точно какво да направя с косата ти. – Ще бъде забавно, Габи. Живей малко. – Точно защото искам да живея, предпочитам да остана тук – отвърнах. И двете се засмяха. Освен това се тревожех за мама