Каде ми издърпа стола и след това седна срещу мен. Беше махнал всички столове и бюра от класната стая, но не можех да откъсна поглед от огърлицата. Кога е имал време да я купи? Беше голям камък. Виждах лицето си в него. Каде имаше добър вкус към бижутата. Щях да го ценя завинаги. Погалих студения камък и се усмихнах. От смеха на Каде рязко вдигнах глава. "Какво?" "Ще получа ли някакво внимание таз