Липсата му на отдръпване ми дава малко повече сили. Достатъчно, за да отпия от питието и след това бавно да се обърна с лице към него. Трябва да се облегна назад през плота, за да срещна погледа му, и ме обзема тръпка, докато ме принуждава да направя корекциите. Все едно е направен от камък. Вдигам брадичка. „Имам един въпрос.“ „Задай го.“ „Миналото лято ти и Макс трябваше да работите, така че бях