Джулиана все още спеше, когато Джеймс се върна на следващата сутрин. Както обещах, късно снощи той щеше да се върне с Емалин, за да ни донесе храна. Аз все още хранех Джулиана, както винаги, и тя почти веднага заспа отново, свита до мен под мишницата ми. „Как се чувстваш?“ попита ме Джеймс, сядайки на стола до леглото – същия, на който Джулиана седеше предния ден. „Добре“, казах му. „Отбиват ме от