Когато с Адриан се върнахме в имението, се отправих директно към офиса на брат ми. Бях твърде развълнуван, за да седя неподвижно дълго. Както винаги, не почуках, преди да нахлуя. Емалин беше в скута му, косата ѝ беше разрошена, ризата ѝ беше увита около кръста. Бузите ѝ пламнаха, докато бързо се измъкваше от скута на Джеймс. Брат ми ме изгледа намръщено. „Разборът не можеше да почака?“, попита той