ВИВИАН — И така — започнах внимателно — Джеси трябва ли да е кратък? — Джеймс — отговори той с глас като богат мед, дълбок, гладък и хипнотизиращ. Засмях се нервно. — Не е ли това с една сричка по-късо? Той сви масивните си рамене. Сакото му сякаш се мъчеше да го сдържи. — Точно така ме наричаше майка ми. Някъде по пътя ми се запечата. Вървяхме един до друг, на около метър и половина разстояние ед