Джеймс ни чакаше, когато се прибрахме. Стоеше на верандата, с ръце, пъхнати в джобовете на панталона си, ръкавите му бяха навити до лактите, за да се виждат татуировките му. „Емалин щеше да ви поздрави всички, но има лош ден“, обясни той. Намръщих се при мисълта, че жената, която бях започнала да мисля за малка сестра, е в лошо настроение. „Така че, няма да ви задържам. Искам да се върна при нея.“