— Не мърдай. — Шейн се изправя на крака и излиза от стаята. Нямам време да се чудя дали всичко това е една ужасна грешка, преди да се върне с чантата ми в ръцете си. Хвърля я до мен. — Телефон. Изваждам го с треперещи ръце, отключвам го и го подавам. Шейн ме оглежда и после рязко посочва брадичката си към дивана. — Седни в ъгъла. Подчинявам се, движейки се неловко. Облягам се на ъгъла на дивана и