— Исусе Христе — изруга Адриан, докато бавно прерязвах гърлото на мъжа, а кръвта му покриваше ръцете ми. Гледах с болна, изкривена усмивка на лицето си как очите му бавно се завъртяха и животът напусна очите му. — Забравих колко си скапан. Засмях се и отидох до мивката, за да си измия ръцете и да почистя и дезинфекцирам ножа си. — Как, по дяволите, мислиш, че оцелях през последните десет проклети