🌹 Гледната точка на Роуз 🌹 Шумът от телевизора прониза тихата зона. Облегнах се назад на дивана, ритайки с крака на масата пред мен. Погледът ми се фокусира върху филма, който се въртеше на екрана. „О, Боже!“ – изкрещя Лили, когато на телевизионния екран се появи мъж със специални ефекти и маска. Усмивката му беше зловеща, докато се взираше в душите на зрителите. Превъртях очи и се прозях. Това не е страшно. Бяхме планирали да прекараме деня заедно, но тъй като Ноел беше на среща с Артър, бяхме само двамата. Тя обикновено беше толкова заета с Ашър, че едва намираше време да дойде. Не че се оплаквах, беше толкова хубаво да я видя най-накрая щастлива. Обърнах глава, за да я погледна, топлото пухкаво светлорозово одеяло беше разстлано върху закръгления ѝ корем и гледах с удивление как бебето риташе толкова силно, че изглеждаше сякаш е готово да се откъсне от плътта ѝ. „Лили, не мисля, че бебето харесва филми на ужасите, да пусна ли „Наруто“?“ попитах аз и протегнах ръце, за да сложа дланта си на корема ѝ. Усетих лек тласък върху ръката си и устните ми се разтегнаха в усмивка, когато усетих как рита ръцете ми. Лили се изкикоти, карайки движението на ръката ми да вибрира. „Казваш това само защото мразиш да гледаш ужаси и търсиш извинение да гледаш аниме.“ Тя проговори, но не ме погледна, докато остана очарована от екрана пред себе си. Въздъхнах, тя беше права. Отдръпнах ръцете си и ги пъхнах в купата, пълна с пуканки, която беше поставена между нас. Грабнах шепа пуканки и натъпках устата си с тях. Дъвках солената, но сладка закуска и насилих очите си да останат на телевизора. Тя беше пуснала филма, но аз все още не знаех името му. Бях загубена кауза. Погледнах така наречения страшен мъж и се свих. Актьорските му умения бяха на най-високо ниво, бях саркастичен. „Сериозно, Лили, не мисля, че е добра идея да гледаш нещо страшно. В последния си триместър си и имаш само два дни до термина. Ами ако това те накара да започнеш да раждаш?“, попитах загрижено. Тя беше много нервна и сериозно не знам как да се справя с жена, която ражда. Тя изсумтя, преди да изкрещя много високо. Трепнах и я погледнах смаяно. Скачих от дивана и я втренчих тревожно. „Какво има, наранена ли си, бебето добре ли е?“, попитах я бързо, коленичейки пред нея. Сложих ръце от двете страни на бедрата ѝ и потърсих признаци на дискомфорт или болка. Тя ме погледна и се изкикоти, преди да избърше сълзите, които се стичаха по бузите ѝ. „Съжалявам, Роуз, добре съм. Просто малко се уплаших от страшния мъж по телевизията, това е всичко.“ Тя издиша, сложи ръце на корема си и започна да го разтрива успокояващо. Ноздрите ми се разшириха, когато изпуснах раздразнено въздух. Станах и се отпуснах обратно на дивана. Скръстих ръце, докато гледах свирепо телевизора. Това трябваше да бъде забавно и релаксиращо. Липсваше ми времето, прекарано с нея. Не само че тя винаги беше уморена заради бременността, но и аз винаги бях толкова заета с онлайн уроци. Днес беше единственият ден, в който можехме да прекараме време заедно, без да се интересуваме от нищо друго освен от нас двете. Но ето ме, гледах страшен филм, който не беше толкова страшен, и трябваше да я наблюдавам, страхувайки се, че ще започне да ражда. Тя се притиска още повече към дивана и повдига одеялото до брадичката си. Погледът ѝ се стрелкаше между екрана и празния коридор, който се замъгляваше от вече притъмняващото небе. Ставаше късно и бях сигурна, че всеки момент Ашър щеше да дойде да я провери. Беше красиво да се види чистата любов, която се споделяше между тези двамата. При тази мисъл телефонът на Лили звънна, уведомявайки я, че е получила съобщение. Тя трепна, преди да извади телефона изпод одеялото. Усмивка грейва на лицето ѝ, докато чете каквото и да е изпратил човекът. Секунди по-късно бузите ѝ са обагрени в червено. Навеждам се само за да хвърля един поглед към този, който сякаш я е накарал да се изчерви и да се развесели. Очите ми преглеждат текста и свивам се, когато прочетах много неподходящите думи, които Ашър беше изпратил. Бързо се отдръпвам, като си пожелавам да мога да изтрия думите, които току-що бях прочела, от главата си. „Ашър ли е?“, попитах, въпреки че вече знаех. Лекият руменина се засилва по бузите ѝ и тя кима. „Да, той ще дойде да ме вземе след десет минути“, казва тя тихо, преди да остави телефона си до себе си. Изсумтявам, знаейки много добре защо идва да я вземе толкова рано. „Ашър сякаш не може да стои далеч от теб дълго“, посочвам аз, гледайки безизразно екрана. Тя се смее тихо и с периферното си зрение виждам как вдига ръка, за да отметне някои от кичурите, паднали по лицето ѝ. Косата ѝ вече се беше върнала към първоначалния си цвят и беше пораснала доста сантиметри през последните няколко месеца. „Той все още е малко предпазлив от случилото се, все още се обвинява, че не е посегнал навреме, за да ги спре.“ Гласът ѝ е толкова тих, че едва я чувах. Сърцето ме болеше, знаейки за какво говори. Все още не можех да повярвам колко зли могат да бъдат някои хора, особено към себеподобните си, беше невероятно отвратително. „Жалко, че не се бях опитала да те спра, Лили. Не мога да не си помисля, че отчасти е моя вината. Имах чувството, че нещо не е наред, но те накарах да отидеш право в опасност.“ Прошепнах, усещайки как гърлото ми се стяга от спомена. Беше се случило преди седем месеца, но сякаш беше само преди няколко дни. Спомням си чувството на ужас и страх, когато получих обаждането от Ашър, който ме уведоми, че Лили е в болницата. Мислех, че съм загубила най-добрата си приятелка онзи ден и почти се съюзих с Ноел, за да се опитаме да нахлуем в затвора, за да убием Маргарет и Шели. Но когато Ашър каза, че е добре и само се нуждае от шевове, всичко, което можех да почувствам, беше облекчение, докато с Ноел се втурнахме към болницата, в която бяха. „Не е твоя вината, Роуз. Ако не друго, беше моя. Бях твърде наивна тогава. Винаги съм искала да угодя на всички, но сега се грижа само за тези, които се грижат за мен и за живота, който сега развивам в стомаха си.“ – казва тя и слага ръка на корема си. Обръщам се към нея и гледам как много красива усмивка се разтяга на лицето ѝ, ъгълчетата на очите ѝ се сбръчкват заради това колко широка беше усмивката ѝ. Изглеждаше сияйна и сияйна, наистина беше приятна гледка. Тъкмо щях да ѝ отговоря, когато входната врата на апартамента се отваря и след това се затръшва силно. Вратата потръпва на пантите си, когато Ноел нахлува. Откъсвам поглед от Лили, докато гледам как брат ми близнак кипи, докато върви към коридора. Нещо не беше наред. „Какво има, Ноел?“ – попитах, спирайки го. Той спира, гръбът му е напрегнат, докато се обръща бавно. Сигурно току-що е забелязал, че сме тук, и е свел поглед надолу. Лили се изправя, гледайки Ноел с тревога. Той бавно повдига глава, очите му вече са зачервени, а бузите му подпухнали. Вдига ръка, за да избърше падналите сълзи по бузата си, и си поема рязко въздух. „С Артър скъсахме.“ – изграчи той.