🌹 Гледната точка на Роуз🌹 Дългите му крака изглеждат мощни, докато крачи към нас. Погледът му се впи в моя, преди да го откъсне. Захапах устни и нервно стиснах ръце. Сивият му суичър беше преметнат през главата му, а ръцете му бяха пъхнати в предните джобове. Почти се разсмях, когато погледът ми се спусна надолу и забелязах, че е само с карирани боксерки. Предполагам, че не бях единствената, която не беше облечена подходящо. Той ни стигна и напълно ме игнорира. Фокусът му беше върху вратата пред нас, стаята, където Лили в момента крещеше от болка. Той леко се сви, преди да се облегне на стената срещу нас, до вратата. „Ъъъ, можем ли да ви помогнем?“, попита Ноел до мен. Като го чу да говори, момчето повдигна глава, за да можем да видим по-добре чертите му. Той свали качулката и разкри руса рошава коса, която изглеждаше толкова мека, че ми се искаше да прокарам пръсти през всеки кичур. Розовите му устни се повдигнаха в лека усмивка, докато се взираше в стената. — Не, не мисля, че можеш, но благодаря, че питаш. — Звучеше нахално и пренебрежително. И мигновено настроението ми се промени от удивление заради хубавия му външен вид до пълно раздразнение от тона му. — Тогава защо си тук и по-точно защо стоиш до стаята на най-добрия ми приятел? — сопнах се аз. Забрави колко е красив, мъжът имаше магарешко поведение. Сините му очи бързо се стрелнаха към мен и дъхът ми секна. Чувствам се замръзнала на място, докато очите му, които не издаваха нищо, ме гледаха. Устните му се извиха в лека, едва забележима усмивка. — Ако трябва да знаеш, блондиночке, най-добрият ми приятел е в онази стая с бременната си приятелка… Прекъснат е от силен вик. — Да! — Силният писък на Лили се носи през стаята, последван от висок вой на бебе. — Сега съпруга. — Завършва той с усмивка и се отдръпва от стената. Погледнах го свирепо, но не отговорих. Сърцето ми се покачи, когато чух приглушените викове на бебето. И все пак се чудех какво има предвид под съпруга. Станах от седалката, ризата ми беше точно над коленете, докато подскачах от вълнение и радост. Тя роди бебето, тя роди бебето! Ноел се изправя и ме прегръща. „Виж, знаех, че може да го направи.“ Той ме хвали, докато ме стиска. Смехът ми е заглушен от лицето ми, притиснато към гърдите му. Вратата се отваря с трясък и главата на Ашър се показва от малкото пространство. С Ноел се отдръпваме, за да го погледнем, лицата ни крещяха от очакване. Очите му бяха зачервени, вероятно от плач, устните му се разтварят в огромна горда усмивка. „Тя роди бебето, момиче е, ще можеш да я видиш след малко, почистват я.“ Той информира, след което погледът му се насочва към високото, замислено момче. „Честито, татко!“ казва момчето и се усмихва щастливо. За момент съм разсеяна от усмивката му, тя беше много различна от тази, която ми отправи по-рано, тази беше пълна с емоции. Ашър се изсмива силно и отваря вратата напълно, за да излезе. Приятелят му го прегръща и го потупва по гърба. Отмествам поглед от двамата, не искайки да ме хванат да ме зяпа. „Благодаря, Люк!“ – отговаря той и се отдръпва. Като чуя името му, рязко го погледнах. Значи името му беше Люк, отива му. Ашър ни оставя да влезем обратно в стаята. Въздухът е напрегнат, тъй като Люк сякаш напълно ни игнорира. Не беше приятелски настроен, но и аз не бях, особено към задниците. „Не говориш много?“ – казва Ноел до мен, опитвайки се да завърже разговор. Той оглежда Люк и веждите му се сбръчкват от съсредоточеност. Сякаш присъствието ни го дразни, той изпраща смразяващ поглед към Ноел, който се отдръпва. Юмруците ми се стискат отстрани, докато му се намръщвам. Той вижда реакцията ми и откъсва очи. „Може би просто не обичам да говоря с непознати.“ Гласът му е студен, лишен от всякаква емоция. „Или може би преди да дойдеш тук, си успял да си забиеш пръчка в задника, кажи ми боли ли?“ Думите изхвърчаха, преди да успея да ги спра. Бебешко сини кълба сега пронизваха душата ми. Но все още стоях на мястото си, очите ми пламтяха от гняв и тогава знаех, че няма да се разберем. „Какво, нараних ли чувствата ти, русо?“ подиграх му се, използвайки думата, с която се беше обърнал към мен по-рано. Челюстта му беше стисната, ръцете му бяха стиснати в юмруци, докато ме гледаше намръщено. Устата му се отваряше да каже нещо, но вратата се отваряше рязко. Той спираше и се обръщаше, за да види кой го е прекъснал. Сияещото лице на Ашър ни поздравяваше и какъвто и спор да се беше случил, той напълно престана. Той ни кани да влезем в стаята, лицето му крещеше нетърпение, докато се отдръпваше, за да ни пусне да минем. Люк мърмореше нещо тихо под носа си, но влизаше в стаята. Ноел и аз го следвахме. Първото нещо, което виждам, е Лили, свита в бяло одеяло на болничното легло. Косата ѝ е разрошена, но въпреки това изглежда зашеметяващо. Вдига глава, когато ни чува да се приближаваме, и се усмихва уморено. Когато се приближихме до нея, забелязах мъничко розово одеяло, което тя гушкаше в прегръдките си. Оттам се показва малка ръчичка и сърцето ми се стопи при гледката. Протегнах се до нея и погледнах ръката, с която беше прегърнала бебето, здраво с диамантен пръстен на пръста си. Бебето издава тих звук и погледът ѝ се свежда надолу, за да се взира нежно в дъщеря си. „Честито, Лили, красива е.“ казах тихо, страхувайки се да не обезпокоя бебето. Наведох се, за да видя бебето по-ясно. Очите ми се навлажниха, когато го видях. Малкото ѝ носле потрепва, докато малката ѝ уста се отваря, за да се прозява. Беше красива, абсолютно зашеметяваща. Ашър застава до нея и се навежда, за да целуне слепоочието на Лили. Тя се кикоти и вдига поглед. Погледът ѝ се отмества от мен и Люк и се усмихва. „Искаме вие да бъдете кръстници.“ – казва тя. Пребледнях от шок и се втренчих в Люк, който изглеждаше доволен от идеята, но когато погледът му се насочи към мен, той се намръщи. Ноел ме отблъсна и застана на моето място. „Ами аз? Ще бъда ли само кръстник на Бруно?“ – изхленчи Ноел. Превъртях очи. „Бруно е катерица, Ноел, и ако те видя отново да храниш тези лайна в апартамента, ще те накарам да ядеш кучешки екскременти цяла седмица.“ Очите му се присвиха. „Няма да посмееш!“ – изръмжа той тихо. Изсумтях. „Опитай ме.“ – предупредих го и се обърнах към тримата, които ни гледаха развеселено. „Бих искала да ѝ бъда кръстница, вече ли я кръстихте?“ – изръмжах, навеждайки се, за да видя как леко свива устни. „Нямам нищо против да ѝ бъда кръстник.“ – казва Люк и избягва да ме гледа. Чувайки думите на приятеля си, Ашър се усмихва и поглежда към Ноел и мен. „Съжалявам, че не ви бях представил по-рано...“ Той започва да говори, почесвайки се по тила. „Този човек тук е Люк, най-добрият ми приятел.“ Той бутва Люк игриво, след което побутва главата си към нас. „Люк, това са най-добрите приятели на Лили, Роуз и Ноел.“ Люк хвърля поглед към Ноел и мен и ни изпраща многозначителна усмивка. „Вече се бяхме срещали.“ Лили ни гледа объркано, усещайки напрежението във въздуха. Но решава да прекъсне неудобното мълчание. „Кръстихме я Ашли“, казва тя. Отместих пламенния си поглед от Люк, за да се вгледам в малката Ашли. „Това е прекрасно име.“ Усмихнах се и прокарах ръка по меката ѝ ръчичка. „Искаш ли да я подържиш?“ попита ме Лили, вече като ми даваше Ашли. Кимнах нетърпеливо. Ръцете ми обвиха малкото ѝ тяло, докато я приближавах към гърдите си. Взирах се в красивото ѝ лице, възхищавайки се на чертите ѝ. „Мисля, че първо трябваше да имам тази привилегия, не мислиш ли?“ – възрази Люк и тръгна към мен. Игнорирах го и гледах как Ашли уви ръка около показалеца ми. Наведох глава, за да я целуна по бузите. Люк се извиси над нас, ръцете му се докоснаха до мъничкото ѝ същество. В крайна сметка той докосна моята и двамата се вцепенихме от допира. „И двамата се оплаквате кой я държи пръв, но мен напълно игнорират.“ – изхленчи Ноел до нас.