🌹 Гледна точка на Роуз 🌹 Сърцето ме болеше, докато гледах винаги щастливия и весел мой брат да страда за изгубена любов. Не знаех колко сериозен и отдаден е бил на връзката си. Бях толкова погълната от ученето, че чак сега осъзнах, че Ноел се е влюбил, и веднага се почувствах виновна, че не съм го забелязала по-рано. Той откъсва поглед от нас и се заглежда във втренчване в празната стена. Станах от дивана, огромната риза, която носех, падаше малко над коленете ми, докато внимателно се приближавах към него. Никога не ми се беше налагало да прегръщам или успокоявам Ноел след раздяла, това беше първият път и ми беше трудно да разбера как точно да го излекувам. Той чу внимателните ми стъпки и се обърна към мен. Захапва устна, за да не изпусне хлипане. Веднага щом стигнах до него, инстинктите надделяха и го прегърнах. Можех слабо да чуя приближаващите се стъпки на Лили и секунда по-късно усетих ръцете ѝ да обгръщат и двамата ни. Огромният ѝ корем се притискаше встрани от нас. Тялото на Ноел трепери от безшумни сълзи, докато ни прегръща в отговор. След това се отдръпва и се взира в почти невидимите ни лица. В апартамента ставаше тъмно и трябваше да включим осветлението. Той посяга към ключа, който беше на няколко сантиметра от него, и включва светлината. "Искаш ли да поговориш за това?", попита Лили меко. Тя го огледа и очите ѝ започнаха да се пълнят със сълзи. Изстенах тихо. "Хормони на бременността." Тя посяга към мен и ме удря по ръката. Изсъсках, без да очаквам това, и я изгледах злобно, усещайки паренето от силата на ръката ѝ върху кожата ми. Ноел се засмя тихо, но това беше достатъчно, за да обърнем главите си обратно към него, с усмивки сега по лицата ни, виждайки, че вече е спрял да плаче. Той въздъхва и прокарва ръка през косата си. "Разбрах, че ми е изневерил днес." Изсумтя, сякаш мисълта не го беше разплакала преди секунда. Погледнах Лили и без да се замислям, започнах да говоря. "Добре, вземи кранчето, ножа, няколко торби за боклук, увери се, че са черни. Трябва ли да вземем електрошока?" Лили кима, докато се затътря към кухнята, за да вземе това, което току-що бях поискала. Погледнах Ноел въпросително. "Искаш ли някакви сувенири или просто да се отървем от всичко? Обзалагам се, че този задник е крещящ." Изрекох и последвах Лили, без да остана да слушам отговора, който щеше да ми даде. "Ей, Лили, вземи и няколко от тези ръкавици, не искам да влизам в затвора." извиках след нея. Тя се обърна леко, така че да може да вдигне ръка към челото си в имитация на поздрав. "С-слушам капитан." "Уау, уау, уау! Момчета, спрете, няма да го убиваме." Ноел се втурва след нас. Той се оглежда трескаво, сякаш се страхува, че някой ни е чул. Вдигнах перфектна вежда към него. "Защо не?" "Да, защо не?" хленчи Лили, скръствайки ръце. Изсумтях, тя беше бременна и мислеше да убие някого. Въпреки че не можех да говоря, тъй като всичко, за което можех да мисля, беше да убия бедния Артър. Ноел въздъхва, след което отива до дивана и се тръсва по корем, с крака, висящи от облегалката за ръце, докато обръща глава, за да се изправи срещу нас. "Защото все още го обичам, просто искам да забравя за това." Той мърмори. Въздъхнах и кимнах неохотно. "Добре, добре, но можем ли да замерим къщата му с яйца или нещо подобно? Сърби ме да го накарам да страда по някакъв начин, че е наранил брат ми." Чух шумолене на хартия от закуски и се обърнах към причината. Засмях се тихо, когато забелязах Лили да отваря пакет чипс и да започва да тъпче устата си. Изглежда, че беше приключила с мислите за убийство. Тя затваря чекмеджето, от което беше извадила закуската, и свива рамене, когато ме вижда да се взирам. "Това не е ли малко детинско?" Гласът му сега звучеше приглушено, тъй като бузата му се заравяше повече в меката възглавница. Някой почука на вратата и аз тръгнах към нея. Напълно забравих за въпроса на Ноел. Отворих я, знаейки кой стои зад вратата. Умореното лице на Ашър ме посреща и той ми се усмихва топло. "Здравей, Роуз, Лили готова ли е да се прибере?" Кимнах и се отдръпнах, за да го пусна да влезе. Този човек беше висок и много заплашителен. Понякога се чудех как някой толкова мъничък и мек като Лили е завършил с груб човек като него. Въпреки че той беше мек само към нея, това вече бях виждала сама. Лили трябва да е чула гласа му, защото се затътря към нас. Умореният вид на Ашър изчезва и е заменен с топлина, докато той се взира нежно в жената си. "Здравей, скъпа, готова ли си?", пита той и се усмихва, когато тя кима. "Да, просто изчакай минута." казва тя с уста, пълна с мачкани чипсове. Свивам се и забелязвам, че гледката не е отвратила Ашър, ако не друго, той се взира в нея развеселено. Той крачи към нея, тялото му е толкова високо, че тя трябва да повдигне глава, за да се взира в него. Със смях той я привлича в прегръдка и целува челото ѝ. "Виждам, че си заета да ядеш цялата храна на Роуз." шегува се той. Е, позна. Тяхното взаимодействие беше сладко и не можех да не се почувствам, че нахлувам. Затворих вратата и се върнах в хола, където оставих мрачния си брат. Той ме вижда и изстена. "Моля те, не говори повече за това." Гласът му сега едва се чува, докато притиска цялото си лице във възглавницата. Въздъхнах. Това ли беше начинът, по който се справя с разделите? Тогава той никога не е бил човек, който да тъгува за изгубена връзка. Брат ми беше наистина дълбоко влюбен в Артър. Не можех да не изпитвам негодувание към Артър, че направи Ноел толкова мрачен. Лили се връща, затътряйки се с ръка на Ашър, увита около кръста ѝ. Устните ѝ бяха вече червени и леко подути, което ми подсказваше какво точно са правили, след като минах покрай тях. "Тръгваме си, искаш ли да остана още малко, Ноел?" Тя зададе въпроса си към Ноел, чието лице беше смачкано във възглавницата. Чувайки думите ѝ, той повдига леко глава, за да се обърне към нея, и насилствено се усмихва. "Не, тръгвайте, аз съм добре, наистина." настоя той. Загриженото лице на Лили оглежда чертите му, преди тя неохотно да кимне. Тя се прозява. "Е, ще се видим скоро, толкова съм уморена." И тя изглеждаше уморена. Ашър я привлича повече в обятията си и търка корема ѝ. "Искаш ли да те нося?" Ноел изсумтява и превърта очи. "Искаш ли да си счупиш гърба? Лили тежи цял тон, особено с това как се храни напоследък." шегува се той. Чувайки думите му, Лили му изпраща злобен поглед, но Ноел си спечели развеселено хихикане от Ашър. "Не, мисля, че мога да се справя с нея, нали, скъпа?", попита той, взирайки се в нея. Лека руменина се появява на лицето ѝ и тя се измъква от хватката му. "Ще те чакам в колата, знаеш ли, когато свършиш да се шегуваш с Ноел." казва тя и тръгва към вратата. "По-късно, Роуз!" извиква тя, преди да затвори вратата след себе си. Сдържам смях при излизането ѝ. Ашър я последва, издавайки тихи хихикания. "Лека нощ." казва той, преди също да излезе. След като си бяха тръгнали, отидох до вратата и я заключих. Стискам зъби, когато чувам силните гласове на актьорите във филма, който гледахме, но не бяхме завършили. Втурнах се към хола, взех дистанционното и го превключих на аниме филм. __________________ Прокарвам пръсти през кичурите на Ноел, меките му хъркания ми подсказват, че е заспал. Някак си по време на филма се озовах сгушена на дивана с глава на бедрата ми. Уморените ми очи се откъсват от телевизора, за да погледнат часовника на стената, който показваше един през нощта. Прозях се и посегнах към дистанционното, с намерение да изключа телевизора. Но преди да мога да го хвана, звъненето на телефона ми отклони вниманието. Веждите ми се сбърчиха в объркване, чудейки се кой би се обадил толкова късно. Ръката ми грабна звънящия ми телефон, който беше до мен, и отговорих, без да погледна кой се обажда. Ноел се размърдва насън, но не се събужда. "Ало?", попитах, издавайки тихо прозяване. Разтърках очите си с гърба на ръката си, докато чаках, който и да е на линия, да проговори. "Лили е в родилни мъки, сега отиваме в болницата!" издиша Ашър, звучащ паникьосано.