Лук си поема дълбоко дъх и избягва проницателния ѝ поглед. Лицето ѝ беше бледо, или от бременността, или от новината, която току-що ѝ съобщи. Не беше възнамерявал да го изтърси така. Не искаше да я изплаши, но го направи и връщане назад нямаше. Той прищипва корена на носа си и се отдръпва към вратата. Когато усети гърба си опрян в повърхността на дървото, спира. В ума си си помисли, че ако блокира