Тежестта на решението на Клои я притискаше, докато стоеше там, а сърцето й беше изпълнено със съжаление. Отдалечаващата се фигура на Ейдън сякаш отнасяше със себе си нейните надежди и мечти, оставяйки я да се чувства празна и изгубена. Осъзнаването на стореното я връхлетя като приливна вълна, разбивайки се в бреговете на съвестта й. Очите й се напълниха със сълзи, докато гледаше как Ейдън изчезва