Клои наблюдаваше как гостите се стичат в къщата на глутницата за церемонията по Червената луна. Тя стоеше до Лиам, който посрещаше Алфите от различни глутници. Както се очакваше, тя трябваше да ги поздрави сърдечно. Имаше над седемдесет присъстващи глутници и около стотина души, които бяха пристигнали. Клои никога не беше виждала толкова много върколаци, събрани за подобна церемония. В крайна сметка, церемонията по Червената луна се случва от време на време. Въпреки че за първи път в живота си се чувстваше важна, не можеше да не се чувства различна. Всичко в къщата на глутницата крещеше елегантност и тя знаеше, че не принадлежи там. Всички присъстващи бяха или кралски особи, или сродни с такива. Тя беше единствената полукръвна и отхвърлена партньорка в стаята. С крайчеца на окото си наблюдаваше Лиам. Той не ѝ обръщаше внимание и често ѝ отправяше фалшива усмивка, за да поддържа плана им. Тя го гледаше как общува с други Алфи и лидери. Изглеждаше очарователно в смокинга си, докато разговаряше оживено с група млади мъже. Трябваше да е преизпълнена с радост, че присъства като негова партньорка на церемонията. Но докато го гледаше през стаята, осъзна, че не може да бъде щастлива. Ръцете ѝ трепереха и капчици пот се образуваха на челото ѝ. Имаше много въпроси, които се въртяха в главата ѝ едновременно. Ами ако ясновидката ги прозре? Ами ако може да разбере, че не са сродни? Какви биха били последствията от лъжата им? "Много изискана церемония", каза Емили зад нея, преди да се намръщи. "Но, Клои, защо партньорът ти не е с теб? Не го ли интересува изобщо, че изглеждаш толкова красива тази вечер?" Тя ѝ се подигра, а приятелката ѝ, Ан, която беше сродна с бъдещия Бета, се захихили до нея. "Той разговаря с гостите", отговори Клои, изправяйки роклята си, която изведнъж ѝ се стори твърде тежка. "Не мисля, че има време да бъде до мен тази вечер." "О, защо би имал?" обади се Ан. "Болят ме очите да те гледам в тази рокля. Уфф." "Трябва да—" Клои беше прекъсната от силния звук на тръба. Тишина се възцари в стаята и всички глави, включително и нейната, се обърнаха към входа на залата. "Ликанският крал и всички членове на ликанското кралско семейство пристигнаха!!!" обяви тръбачът. Лиам даде знак на Клои да дойде при него и тя му се подчини бързо. Беше време за най-голямото им представление. Ясновидката придружаваше ликанските кралски особи. Клои застана до Лиам, докато посрещаха ликанските кралски особи. Един по един те влязоха в залата и останалите Алфи им отдадоха почит. Ликанският крал беше владетелят на свръхестествения свят. Той беше по-могъщ от всички присъстващи в залата, както и семейството му. "Добре дошли в нашата глутница. Аз съм Алфа Флетч, лидерът на тази велика глутница. А това е моят син, Лиам Флетч, и неговата партньорка, Клои", каза Лиам, покланяйки се на ликанския крал. "Надявам се да си прекарате чудесно тук с нас." "Благодаря за топлото посрещане", отговори ликанският крал. Клои залепи широка усмивка на лицето си, докато се покланяше и поздравяваше ликанския крал. Тя направи същото за кралицата и те отминаха. Докато вдигна глава, за да поздрави следващия член на ликанското кралско семейство, погледът ѝ се срещна с дълбоки сини електрикови очи, които я гледаха свирепо. За момент забрави да диша. Мъжът, стоящ пред нея, беше най-красивият мъж, когото някога беше виждала. Въпреки опитите ѝ да възвърне самообладание, тя беше поразена. Косата му беше гарваново черна и падаше по лицето му съвършено. Очите му, които имаха същата яснота като дълбокото море, бяха омагьосващи. Сякаш очите му можеха да омагьосат всеки, който попадне под търсещия му поглед. Имаше орлов нос, който подчертаваше красивия му вид. Скулите му, държани от твърди челюсти, изглеждаха сякаш са изваяни от най-добрия майстор. Изглеждаше излят от друга форма, тъй като не приличаше на никой друг мъж в стаята. Имаше нещо в него, което Клои не можеше да отхвърли. Очите ѝ се плъзнаха бавно от смокинга му, който крещеше власт, надолу към обувките му. Единственият му недостатък беше, че излъчваше твърде много енергия и чар, които бяха опияняващи. Лиам леко се изкашля, изваждайки Клои от мислите ѝ. Тя изглеждаше смутена, докато се опитваше да се овладее. "Добре дошли в нашата глутница", каза тя почти шепнешком. Сякаш гласът ѝ внезапно беше замрял. "Вярвам, че ще си прекарате добре." Той се усмихна леко, преди да ѝ направи малък поклон. Докато минаваше покрай нея, тя усети аромата му и стомахът ѝ пърхаше. Ясновидката не изчака официален поздрав, а мина бързо покрай тях. Дори не погледна Клои, но това я накара да се почувства още по-добре. Връщайки се в средата на тронната зала, Клои зае мястото си до Лиам. Всички Алфи и очаквани гости бяха пристигнали и церемонията щеше да започне. Алфа Флетч се изправи, за да се обърне към гостите. "Благодаря на всички, че уважихте поканата. За мен е чест да бъда домакин на церемонията по Червената луна този път—" Докато той говореше, Клои се опита да избегне да се взира в ликанския принц, но не можа да устои на порива. Очите ѝ обходиха стаята, докато не се спряха на него. Почти изпусна възглас, когато видя, че той отново я гледа. Можеше да усети топлината от интензивността на погледа му. Очите му останаха неподвижни, докато я наблюдаваше. "Надявам се, че ще получим много благословии от лунната богиня тази вечер." Алфа Флетч завърши речта си и в стаята избухнаха аплодисменти. С крайчеца на окото си Клои видя ликанския принц да прошепва думи на ясновидката. След това тя се обърна към нея с остър поглед. Сърцето ѝ започна да бие бясно в гърдите ѝ. Можеха ли ликанският принц или ясновидката да усетят нещо? Можеха ли да разберат, че все още не е маркирана? Тя не се наслаждаваше на тихата музика, която звучеше в залата, както другите. Също така не можеше да предупреди Лиам за ясновидката и ликанския принц. Тя знаеше, че той ще реагира прекалено и Алфата ще я обвини, че разкрива прикритието им. Така че трябваше да сложи голяма усмивка и да оцени задушаващата церемония. Но просто не можеше да се отпусне, може би заради начина, по който ясновидката и принцът продължаваха да я гледат. Дали вече знаеха? Каза си, че са ѝ нервите, но въпреки че вече беше спряла да ги гледа, ставаше все по-неспокойна с всяка изминала минута. С червена рокля до земята и диамантена тиара, блестяща над главата ѝ, тя трябваше да се чувства като перфектната бъдеща Луна. Вместо това се чувстваше малка и уплашена. Тя трепереше, докато поставяше чашата си с вода върху подноса на минаващ сервитьор. "Ще изляза навън да подишам малко свеж въздух", прошепна тя на Лиам. "Защо? Какво се опитваш да направиш?" "Нищо. Моля те, дай ми минута. Сама—" Тя се обърна и напусна залата възможно най-бързо. Профуча през празните коридори на къщата на глутницата и излезе в студената зимна нощ. Веднъж навън, тя издиша. Прекоси коридора и влезе в тихата градина. Най-накрая беше сама и далеч от любопитните очи на ясновидката. "Моля те, моля те", затвори очи и се помоли тихо, "Нека днешният ден завърши по много добър начин." "Значи———ти си бъдещата Луна", каза дълбок глас зад нея. Очите ѝ се отвориха рязко и тя се обърна веднага. Ликанският принц стоеше точно пред нея.