В онази съдбовна нощ, докато Клои седеше срещу Ейдън, тежестта на раздвоеното ѝ сърце заплашваше да разбие деликатното равновесие, което бяха изградили. Трепкащата светлина на свещите хвърляше ефирни сенки върху лицата им, отразявайки танца на несигурността, който се разгръщаше в душите им.
Ейдън, винаги проницателен, усети бурята, която се надигаше в очите на Клои, и протегна ръка, за да я хване
















