Клои усети краката си да треперят, докато се отдръпваше назад, залитайки. Челюстта ѝ беше увиснала, а хиляди мисли прелитаха през ума ѝ. Възможно ли беше наистина? Или просто си играеше с нея? "Хей, добре ли си?" Този път веждите му бяха повдигнати от шок, докато скъсяваше разстоянието между тях. Клои усети пулса си да се ускорява, когато той хвана ръцете ѝ. Тя почувства обичайното гъделичкащо усещане всеки път, когато той беше близо до нея. Дали богинята на луната наистина беше дала шанс на нейния безцелен живот? Дали наистина щеше да бъде партньор на принца на ликаните? Защо да се занимава с всички тези въпроси, когато отговорът беше точно пред очите ѝ. Разбира се, Ейдън можеше да ѝ даде отговори на тези въпроси, които прорязаха гръбнака ѝ като дънер. Но дали беше готова да им повярва? Неговите дълбоки сини очи проникнаха дълбоко в душата ѝ, в нейния вълк. "Клои," прошепна той, пъхвайки кичур от косата ѝ зад ушите ѝ. "Знам, че си доста шокирана да ме чуеш да ти говоря за такива чувствителни неща и то в този момент. Повярвай ми, знам, че е много за осмисляне и съм доста сигурен, че ти е трудно да ми повярваш. Но е истина. В момента, в който те видях, знаех, че си това, за което сърцето ми копнее." Клои не можа да се сдържи да не погледне право в очите му и надолу към пълните му бледорозови устни. Сините му очи блестяха от желание и начинът, по който я гледаше, беше необясним. Имаше нещо завладяващо в погледа му. Това я караше да иска да го прегърне и да попива аромата му цял ден. "Ами гледачката?" Устните ѝ затрепериха и стомахът ѝ измърмори, след като се върна в реалността. "Защо питаш за гледачката?" "Разбра ли и тя за мен? Знае ли, че не съм свързана с Лиъм и знае ли, че съм твоя партньорка?" "Задаваш твърде много въпроси, Клои" Ейдън се отдръпна и пъхна ръцете си в джобовете. Клои поклати глава и нервно облиза устните си. Той не разбираше последиците от признанието си. "Разбира се, гледачката трябва да е първата, която знае за това, нали? Искам да кажа, тя е гледачка, както току-що спомена. Тя вижда отвъд очите, които ние виждаме. Но аз също ѝ казах за теб и моето потвърждение, че си немаркирана." Думите разбиха сърцето на Клои. Гледачката знаеше, което означаваше, че ще бъде изхвърлена от глутницата. "Как можа да ѝ кажеш това? Знаеш ли какво направи?" извика тя, отстъпвайки назад. Ейдън се приближи към нея с притеснение, изписано на лицето му. Той очакваше тя да се зарадва, че е негова партньорка, но тя не беше. "Какво има, малка? Защо си тъжна и уплашена?" "Какво ще направи гледачката? Дали ще се конфронтира с моя Алфа?" отвърна тя веднага. "Кажи ми, че няма да повдигне въпроса." Ейдън присви очи, докато я гледаше. От начина, по който краката ѝ почукваха нервно по земята и треперенето на устните ѝ, той осъзна, че тя просто се страхува. "Единствената причина, поради която задаваш твърде много въпроси, е защото се страхуваш. Страхуваш се от всичко, което евентуално може да ти се случи, ако публично обявя, че не си маркирана от Лиъм или че си моя партньорка." каза той и видя как очите ѝ се разшириха. "Заплашиха ли те? Кажи ми и ще се справя с всеки един от тях." "Но страховете ми са потвърдени, нали? Дължа своята клетва на моята глутница. Те имаха нужда да бъда тук с Лиъм в специален ден като този, дори и да не сме маркирани още, и аз доказах своята лоялност. Ако гледачката разкрие нашата тайна, ще бъда изхвърлена от глутницата." "Точно това е моят въпрос, скъпа моя кралице," думата кралица не се беше установила в главата ѝ, преди той да дръпне ръката ѝ в своята. "Ако не искаш те да бъдат наказани за жестокото отношение към теб, тогава ела с мен. Когато те изгонят от глутницата, ела да живееш с мен в моята. Позволи ми да се отнасям към теб, както заслужаваш. Позволи ми да ти покажа света отвъд смущението и страха." Клои се поколеба за момент. Тя беше мечтала за деня, в който ще чуе тези думи от своя партньор. Денят, в който ще се отнасят към нея, както заслужава, и той най-накрая беше дошъл. Но дали беше готова да се откаже от своята глутница? "Аз - аз наистина искам - Лиъм е -" Ейдън постави пръст на устните ѝ и се усмихна. "Знам, че трябва да бъдеш партньорка на Лиъм, но кой не би маркирал партньора си веднага щом го намери? Защо някой би чакал повече, преди да маркира партньора си, и когато говориш за лоялност към глутницата си, имаш предвид да бъдеш принудена да правиш нещо? Тези хора те накараха да дойдеш тук и да се преструваш на негова Луна, нали? Той те отхвърли, нали?" "Тук няма дискусия, принце мой. Тази информация, която търсите, е поверителна за моята глутница и семейството на Алфата. Не можете да очаквате да се откажа от всичко, когато току-що ви срещнах днес." "Тогава ще чакам и ще те накарам да ме приемеш. Не съм страхливец, за да оставя партньора си да си отиде след борбата да я намеря. Няма да те пусна." Гласът му беше нисък и чувствен. Но също така, те бяха пълни с топлина и доверие. Той не говореше грубо с нея като Лиъм, а само се стремеше да я накара да се почувства по-добре. Наистина богинята ѝ беше дала шанс, но тя не можеше да се накара да повярва в това. Ейдън продължи. "Няма да те принуждавам да дойдеш с мен или да ме приемеш. Той е твоят партньор и знам, че връзката между вас двамата е по-силна. Но ще чакам, докато вземеш това решение. Ще чакам, докато почувстваш същото, което аз чувствам към теб. Ще чакам, докато ме погледнеш и очите ти се изпълнят с желание към мен. И тогава ще те поискам и ще те направя моя завинаги." Клои стоеше и го слушаше като зомби. През целия си живот никой никога не я беше карал да се чувства така, сякаш си струва да я чакат. Но той го направи. Само за една нощ той успя да я накара да разбере, че той я желае силно. Но защо всичко се случваше в момент, в който тя не беше подготвена? Ейдън не можеше да спре да се приближава до нея и при всеки случай, който му се отдаваше, той плъзгаше пръст в дланите ѝ, докато говореше. Тя се чувстваше толкова спокойна и щастлива около него и това беше доста странно. От друга страна, тя беше изчезнала твърде дълго и започваше да се притеснява, че някой от двореца може да я потърси. И тя беше права. "Ела тук!" извика Емили на прислужницата, която беше на сантиметър от нея. "Намери ли я вече? Къде, по дяволите, ще изчезне?" "Ваше височество, тя се извини доста отдавна. Искаше да отиде до тоалетната, но я няма там. Никой не знае къде е." "По-добре да не е заета някъде да се опитва да налага това, което не е нейно и никога няма да бъде." Емили поклати глава ядосано. Ставайки от удобния си фотьойл, зад който първоначално се беше хванала зад принца и се усмихвайки, тя прошепна няколко думи, които имаха смисъл само за принца и нея, докато принцът кимаше и ѝ махаше да тръгва. Прислужницата я последва бързо, докато излизаше от залата, за да намери Клои. "Дръж ми чантата и ме заведи до тоалетната." заповяда тя на прислужницата, която бързо се подчини на инструкциите ѝ. Когато стигнаха до тоалетната и не намериха Клои там, Емили беше бясна. "Къде е тя?" След като разпита някои прислужници, които разкриха, че са видели Клои близо до градината, Емили се отправи натам. "Спри да мърдаш краката си или спри да ходиш изобщо." прошепна тя на прислужницата, докато придърпваше главата ѝ надолу. "Съжалявам -" "Затвори си устата!" заповяда Емили тихо, очите ѝ блестяха от ярост. Тя сви ръце в юмрук и челюстта ѝ се стегна, докато очите ѝ бяха фиксирани в една посока в градината. "Има ли проблем, ваше височество? Изглеждате много притеснена за нещо? Виждали ли сте я?" "Погледнете там," посочи тя към мястото, където Клои стоеше с Ейдън в градината. "Това не е ли Клои? Какво прави, като стои там и по този начин с принца? Знаех си, евтино малко нещо е тя." Емили започваше да кипи толкова зле, че лицето ѝ стана червено. Тя хвана прислужницата и се приближи до мястото, където стоеше Клои, сякаш можеше да чуе какво си говорят. "Не мисля, че ще можем да ги чуем, без да ни хванат, хайде да вървим." Емили хвана краищата на голямата си бална рокля, която тежко падаше на краката ѝ. "Лиъм." изкрещя тя под носа си, докато насилваше стъпките си обратно към двореца.