Той спря да крачи напред-назад и погледна през прозореца, взирайки се в красивия пейзаж на кралството си. Беше спокойно и тихо и за момент забрави за проблемите си. Но след това умът му се върна към Клои и той не можеше да избяга от вината и тъгата, които го поглъщаха. "Не знам какво да правя", промърмори той на себе си. "Не мога просто да се откажа от нея, но не мога и да я държа заключена така.