"Искам развод, Касандра, ти си позорна жена!" Жестоките думи на Луциан, нейният съпруг, пронизаха сърцето ѝ, а очите ѝ се напълниха със сълзи. Касандра лежеше на леглото в стаята си, когато вратата се отвори с трясък и Луциан нахлу, стискайки кафяв плик в ръка. "К…какво казваш?" Тя набръчка вежди. Това не беше първият път, когато съпругът ѝ ѝ казваше тези думи, но днес те звучаха различно, а и държеше кафяв плик, за който горещо се молеше да не е документът за развод. "Много пъти съм чувал слухове за твоите мръсни дела и винаги съм избирал да си затварям ушите. Мислех, че не е вярно, но сгреших, че си затварях ушите!" Той се надви над нея и изкрещя. "Никога не съм направила нищо, за да заслужа тези имена, Луциан," думите ѝ се пречупиха. "Касандра, ти имаше наглостта да се срещаш с други мъже зад гърба ми и сякаш това не беше достатъчно, ти се отдаде на тях като курва!" "Няма да приема моралът ми да бъде влачен в калта, Луциан. Ти от всички не би трябвало да сочиш с пръст другите. Мълчах заради условието, прикрепено към брака ни, и само гледах как парадираш с любовницата си пред всички. Ти не виждаше нищо лошо в това, но..." "Опитваш ли се да прикриеш греха си, като намесваш Розалин в това? Това пак няма да промени факта, че си позволила на друг мъж да спи с теб!" извика той. "Не би трябвало да ме обвиняваш в такова неморално дело, Луциан. Аз..." "Наричаш ли това обвинение?" Той се намръщи, като ѝ тикна мобилния си телефон в лицето. Касандра набръчка вежди, взе телефона от него и се загледа в снимката. Това беше тя на снимката. Това беше тя под завивките в хотелска стая. Това беше друга снимка на нея с мъж под завивките. "К…какво е това?" Тя се залитна, докато Луциан ѝ грабна телефона. "Това не съм аз, кълна се!" изплака тя. "Тогава кой е? Ще обвиняваш ли някого за това?" "Това е фотошоп! Не бях аз, повярвай ми, моля те!" "И какво? Аз парадирах с любовницата си? Ти знаеше по-добре, че обичах Розалин, преди да дръпнеш конците, за да накараш дядо ми да ме ожени за теб. Дори след лайната, които баща ти беше направил, дядо ми пренебрегна това и ме принуди в този брак с теб!" "Но сега какво? Единственият човек, който можеше да застане на твоя страна, е там на болнично легло и преди да се усетиш, ще поема групата компании L.G!" Касандра поклати глава енергично, сълзи се стичаха по лицето ѝ. "Кълна се, никога не съм ти изневерявала. Знам, че не ме харесваш и не поставях това под въпрос, но моля те, повярвай ми. Не съм аз на снимката." "Запази тези лъжи за себе си. Давам ти до края на деня да подпишеш този документ," с тези думи той хвърли документите по нея. Касандра коленичи набързо и обви ръце около краката му, докато мъжът се готвеше да напусне стаята. Тя молеше, плачейки обилно, "Ще направя всичко, което поискаш от мен, но моля те, не можеш да се разведеш с мен. Аз… аз… Моля те, недей.“ "Ти си толкова безсрамна и невероятна," той откъсна краката си от нея и изсъска. "Чакай, не мислиш, че нещата ще се променят между нас заради това, което се случи онази нощ, нали?" той спря да ходи и каза. Касандра раздели устни, но не излезе нито една дума. Луциан си спомняше какво се случи онази нощ? Тя се почувства напълно победена, мислеше, че ще умре. Преди да се усети, двойните врати на стаята ѝ се затръшнаха със силен трясък, което я накара да трепне. След като се увери, че е излязъл, тя извади теста за бременност от джоба си, втренчи се в двете червени линии и въздъхна. Нямаше начин да каже на мъжа, че вече носи неговото бебе. Той вероятно щеше да я заведе в болницата и да я изхвърли заедно с бебето, или още по-добре, да я накара да роди и да ѝ вземе бебето. Щеше ли съпругът ѝ да промени мнението си, ако знаеше, че вече носи неговото бебе? Но тогава, отново, тя току-що беше обвинена в изневяра, нямаше начин той да повярва, че бебето наистина е негово. Преди няколко месеца Луциан се беше напил и се беше опитал да я принуди. Доброволно тя беше позволила на пияния си съпруг да прави секс с нея с надеждата, че нещата ще се променят между тях. Обаче на следващата сутрин съпругът ѝ се държеше така, сякаш нищо не се беше случило между тях. Разбира се, нямаше начин съпругът ѝ да е забравил какво се е случило между тях. Бракът им трябваше да продължи една година, но тъй като дядото на Луциан имаше специален интерес към нея и я обичаше много, те не можеха да продължат с развода, тъй като съпругът ѝ, Луциан, ценяше много дядо си и не можеше да се разведе с нея. Но сега, когато дядото беше претърпял инцидент и беше в кома, нямаше начин разводът да не продължи. След известно време Касандра взе документа за развод, изправи се и седна на ръба на леглото. След това започна да чете условията на договора. Ако подпишеше документите за развод, щеше да получи петнадесет милиона долара като издръжка. Тя остави документите настрана и докосна стомаха си. Това трябваше да е повече от достатъчно, за да се погрижи за нуждите на нероденото ѝ бебе. Касандра се засмя, докато поглеждаше сватбената снимка на нея и Луциан, която беше окачила на стената. Това беше смях, смесен с болка, страдание и вина. Тя беше жалка. Много жалка. Ако беше отхвърлила предложението на дядото на Луциан да се омъжи за внука му в замяна на това да не я наказва за престъплението на баща ѝ. Може би нямаше да бъде хваната жалко в този ад, който нарича брак. Може би щеше да ѝ бъде простено за престъплението на баща ѝ. Може би, а може би не. Фактът, че щеше да напусне домакинството, не болеше толкова, колкото да знае напълно, че бебето ѝ може да страда без баща си до себе си. Касандра се прозина мързеливо и се облегна назад, докато гърбът ѝ докосна мекия матрак. Само един човек щеше да бъде най-щастлив от тази новина и това беше свекърва ѝ. В края на краищата жената също искаше любовницата на сина си за него. Каси не знаеше колко дълго е размишлявала за жалкия си живот, "Ще си тръгна. Това е единственото правилно нещо," каза тя, преди най-накрая да се унесе в сън.