— Ти почти нищо не каза на вечеря тази вечер. Да не би… да съм казал нещо, което те е обидило? — попита Даниел, докато се връщаха към хотела, за да оставят Василиса.
— О, не. Съжалявам, че съм те накарала да се чувстваш така, Даниел — изхлипа тя и разтри ръцете си.
Разбира се, вече бяха на малки имена.
— Ако става въпрос за това, което ти казах… казвам ти, че можеш да отделиш време, за да отговори
















